Преторианците са единствените редовни военни части на територията на Италия. Преторианците са само италийци, преминали през специално обучение, и получават три пъти по-голяма заплата от легионерите. Служат по 16 години, а обикновените легионери по 20. Начело на преторианската гвардия стоят двама префекти, назначавани лично от императора по наша препоръка. Над три четвърти от преторианците минаваха на обучение през нашите лагери и всички бяха на специален отчет при нас. Истината е, че ние знаехме всичко, което ставаше в лагерите им. Никакви сериозни заговори никога не е имало между тях. Заговорът на Сеян си беше чиста глупост и ние знаехме всичко за него. Когато дойде моментът просто го елиминирахме. За съжаление имаше и едно изключение — моят далечен роднина Секст Афраний Бур, за който вече споменах малко по-горе. Той се оказа най-голямата ми грешка. Именно той като префект на преторианците помогна на Агрипина да отрови Клавдий. Той унищожи щаба на канцеларията в Рим и закри лагерите и отделите, като се възползва от отсъствието ми от Рим. И като си помисля, че аз го обучавах и назначих на този пост… Чак след като умря от рак на гърлото, осем години след убийството на Клавдий, и мястото му зае Офоний Тигелин, можех отново да дойда в Рим, макар и под друго име, и да възстановя донякъде дейността на канцеларията, разбира се нелегално. Но разказът за това предателство, което докара толкова нещастия на Рим, ще почака.
Обучението
Сега ще разкажа по-подробно за лагерите за специална подготовка, които изградихме. Те бяха три, разположени съответно до Медиолан, до Антиохия и до Нови Картаген47. Бяха изградени като военни лагери на отделни кохорти, така че не будеха подозрение, но достъпът до тях беше само със специални пропуски. В тези лагери се намираха и отделенията на канцеларията, отговарящи за отделните райони на империята. Отделението в Медиолан отговяряше за Италия, Галия, Германия, Британия, Реция, Норик, Илирик, Македония, Гърция с островите, Мезия, Тракия и събираше сведения за племената отвъд Рейн и Дунав и в Британия извън нашите владения. Отделението в Нови Картаген отговаряше за Испания, Лузитания, Бетика, Мавритания, Нумидия, Африка, Кирена и островите на запад от Гърция и събираше сведения за племената на юг в пустинята. То отговаряше и за борбата с пиратите в Mare Nostrum48. Отделението в Антиохия отговаряше за Азия, Витиния, Понт, Кападокия, Киликия, Кипър, Сирия, Юдея, Арабия и Египет и събираше сведения за Армения, арабските племена и тези на юг от Египет покрай река Нил. То отговаряше и за нашия главен враг — партите. Тъй като най големите ни неприятности бяха на Изток, на това отделение се отделяше специално внимание. Аз самият му бях началник 7 години до момента, когато баща ми се оттегли и аз трябваше да заема мястото му, а моето бе заето от братовчед ми. Основната задача на отделите в тези лагери бе да подготвят войниците от кохортите на претория, а също и офицерите, които бяха на постоянна служба в канцеларията. Там се подготвяха и шпионите, които изпращахме под прикритие извън територията на Римската държава49. Подготовката на войниците бе рутинна и продължаваше осем месеца. Включваше специална бойна подготовка и обучение за водене на скрити бойни действия на вражеска територия, както и особености по охраната на щаба и пълководеца. Тъй като за обучение в тези кохорти се подбираха най-добрите войници с поне три години военна служба, които да могат да четат и пишат и да са участвували в поне две сражения, осем месеца са достатъчен период за обучение за войниците от преторията. Не така стояха нещата с офицерите и шпионите. Кандидатите за служба в канцеларията се подбират изключително внимателно и методиката на подбор и обучение с малки изключения не се промени от времето на Юлий Цезар до смъртта на Клавдий и разтурянето на канцеларията. Сега ще разкажа за офицерите, а шпионите ще почакат до историята на Йешуа — там ще разкажа по-подробно какво трябваше да умеят след завършването на подготовката.
48
Нашето море — така римляните са наричали Средиземно море. Наричали са го също Вътрешно море — Mare Internum, тъй като Рим е владеел цялата му брегова ивица. — Б.пр.