Ще започна с изискванията към кандидатите за офицери. Кандидатът за офицер в канцеларията трябва да е роден римски гражданин, служил в армията поне пет години и да е участвувал в поне три сражения. Това изискване не подлежеше на никакви изключения и не беше прищявка. Истинският характер на човека проличава само в условия, в които е заплашен животът му. Едва тогава се разбира колко струва той в действителност. Именно затова изисквахме кандидатите да са влизали в бой поне три пъти. Освен това работата ни изисква голямо търпение, затова искахме хората да са служили в армията поне пет години, тъй като военната служба и свързаните с нея ежедневни досадни задължения е най-добрата проверка на търпението. Освен това кандидатът трябва да може да чете и пише на латински и гръцки — голяма част от работите в архива и библиотеката ни са на гръцки, освен това на Изток той е по-използван от латинския, така че е задължителен. Всъщност самият кандидат не знае, че е такъв до момента, в който наблюдаващият го офицер от канцеларията не получи разрешение лично от префекта — т.е. от мен — че е подходящ и може да бъде допуснат за подготовка. Самото наблюдение продължава поне 10 месеца, през които наблюдаващият офицер не само го наблюдава и редовно докладва за поведението му, но и активно го провокира чрез всевъзможни изкуствени пречки в службата, чиято цел е максимално пълно изясняване качествата на кандидата. След предварителна положителна оценка от вътрешна комисия на канцеларията въз основа на досието на кандидата, префектът на канцеларията лично се запознава с евентуалния кандидат и решава на място дали е подходящ. Това отнема още около 2 месеца. Следва отчисление от легиона и изпращане в една от трите школи. Базовото обучение е 18 месеца и включва специална военна подготовка, изучаване на чужди езици, математика, механика, астрономия, инженерно дело, системи за кодиране и бързопис — вече споменах за Тиронската система и за шифъра на Цезар. Обучението завършва с изпит. Предварителният подбор е толкова сериозен, че само около 5 до 7 кандидата от сто не го издържат и се връщат на редовна служба. След този изпит следва вътрешна оценка, за която самите току-що завършили офицери не знаят нищо. Около три четвърти от завършилите стават низши офицери от канцеларията — командват кохортите на претория или са офицери за свръзка. Останалите около една четвърт, показали необходимите качества, се преместват в школата в Антиохия — ако не са били в нея а в някоя от другите две — и продължават обучението си още две години. Вече писах, че управлението на държавата е занаят, който се учи дълго време! Част от работата ни беше да организираме обучението. За съдържанието на това обучение знаят само инструкторите, обучаемите, префектът на канцеларията и лично императорът, като императорът не знае подробностите от обучението. Фактът, че и аз нищо не знаех за това обучение до момента, в който бях допуснат до него, е показателен. Та аз бях синът на префекта на канцеларията!
Ще попитате: какво в името на Юпитер толкова тайно се изучава в този курс, та трябва да е толкова таен, че дори синът на префекта на канцеларията не знае нищо за него. Ще разкажа. И не бързай, читателю, да се смееш и да правиш прибързани изводи. От разказа ми ще разбереш, че и подготовката беше важна, и наистина трябваше да е тайна. Та в този втори таен курс освен усъвършенстване по предметите, които изброих в базовото обучение, се изучаваха история, религия, астрология, всевъзможни тайни култове и учения. Част от обучението се извършваше на самите места, където се извършваха култовете, което означава, че се пътуваше из цялата империя. Всъщност опознаването на място на страните, където бъдещият старши офицер евентуално ще работи, бе задължително! Учехме се — защото и обучаващите също продължаваха да се учат! — и да правим фокуси и магии.