Тъй като стана въпрос за Тиберий, ще избързам и ще кажа, че него го контролирахме чрез Трасил, висш офицер от канцеларията, който до съвършенство познаваше астрологията. Винаги успявахме да му осигурим информацията, която му беше необходима, за да бъде убедителен при съставянето на хороскопите на Тиберий и постепенно Тиберий, който иначе беше доста разумен човек и много компетентен администратор и пълководец, започна да му се доверява напълно. Операцията по приближаването на Трасил до Тиберий беше извършена на Родос, докато Тиберий беше изгнаник там. Това че Тиберий се хвана на този номер независимо от големия си опит като пълководец и администратор, въобще не е чудно. Истината е, че над три четвърти от римляните вярват в астрологията и предсказанията и всеки по-опитен шарлатанин може да ги води за носа. Това ни е останало от етруските, които са били направо смахнати на тема предсказания. Не ми се говори колко животни изклахме, докато се научим да подбираме за жертвоприношенията такива, че резултатите от гадаенето по вътрешностите им да са каквито ни трябват в момента. А колко ядове сме брали със свещените кокошки, докато се научим как да ги караме да кълват или да не кълват зърното! Уж е проста работа, но и тя си има тайни и тънкости. Само с дресировката на птиците при нас по мое време се занимаваха 12 човека!
По-умните и досетливи читатели може би вече се питат — чакай малко, смахнато старче, ти твърдиш, че сте контролирали всички и всичко, включително и императорите. Добре, Тиберий може и да сте го контролирали. А как сте контролирали Август? И не ни разправяй басни, че той е бил благодарен за това, което сте направили за него.
Отговарям направо: контролирахме Август чрез Ливия. Точно така — чрез Ливия. Дядо ми оженил Август за Ливия, която беше наш агент, и така канцеларията го контролираше почти 6 десетилетия. Ливия беше нашият най-успешен и най-ценен агент — без да преувеличавам, тя направи за Рим повече, отколкото Август. Историите на двореца и на отношенията ни с императорите обаче ще почакат — първо ще си довърша историята на канцеларията, тъй като именно тя е важната, а след това ако паметта ми е още свежа и ми стигнат силите, може да разкажа и истината за императорите, които управляваха — по-точно си въобразяваха, че управляват.
Сега ще спра с обсъждането на подготовката, тъй като подробностите ще описвам постепенно в хода на разказа, и ще се върна към историята на канцеларията. Идеята за втория курс е лично на Цезар, а дядо ми е разработил съдържанието на курса, който с течение на времето бе развиван и допълван. Още в Испания и в Галия Цезар забелязал колко лесно може да въздействува на войниците си и на противника чрез всевъзможни суеверия и вярвания. Самият Цезар е бил Фламен Диалис като юноша и Понтифекс Максимус (върховен жрец) вече като възрастен, така че знаел доста неща от религията и митологията. Освен това е бил отгледан в Субура — майка му Аврелия е притежавала инсула там, и той от съвсем малък е бил между всякакви хора. Научил свободно няколко езика — дядо твърдеше, че знаел поне единайсет! — и цял куп суеверия и легенди на какви ли не народи. Една от тайните за успеха на Цезар в Галия е, че много добре е знаел всички тайни места на друидите — това са галските жреци, които определяли в голяма степен действията на галските племена — и повечето особености на тяхната религия и е можел не само да предвижда добре действията им, но и понякога да им урежда такива предсказания, които напълно деморализирали противниците му. Намеци за това могат да се открият в коментариите му. Подробностите са описани от дядо ми в неговите отчети до Цезар.