И така, с риск да стана досаден, ще разкажа накратко историята на нашия календар. А на теб, читателю, ще оставя удоволствието да ме изтраеш, за да разбереш защо е важна. По времето на основателя на града Ромул сме използвали календар само с 10 месеца и 304 дни. Изглежда направо нелепо, но от всички запазени документи личи, че е било така. Първият месец на годината бил наречен Марциус в чест на бога на войната Марс. Вторият бил наречен Априлис от думата aperio — отварям, — защото през този месец се разлистват дърветата. Третият месец бил наречен Майус в чест на богинята Мая — майката на Меркурий. Четвъртият бил наречен Юниус в чест на Юнона — съпругата на Юпитер. Явно Ромул и останалите юнаци край него се уморили да търсят свободни божества, за да им посветят съответните месеци, така че останалите месеци получили имената си според реда, в който идват: Квинтилис — пети, Секстилис — шести, Септембер — седми, Октобер — осми, Новембер — девети, и Децембер — десети. Марциус, Майус, Квинтилис и Октобер имали по 31 дни, а останалите по 30.
Вторият ни цар — сабинът Нума Помпилий, направил първата реформа в нашия календар, като прибавил два нови месеца — единадесети и дванадесети, и направил календарната година по-близка до истинската. Първият добавен месец бил наречен Януариус в чест на двуликия бог Янус, а вторият Фебруариус в чест на бога на подземното царство Фебруус. Да напомня, че по средата на Фебруариус се извършва обредът на пречистването — фебруа. Целта на Нума Помпилий била да се изравни нашата календарна година с гръцката, която по онова време се основавала на лунния календар и имала 354 дни. Трябвало да се прибавят 50 дни, но тъй като и досега сме си суеверни и смятаме, че нечетните дни са по-щастливи от четните, Нума добавил 51 дни. Тъй като 51 дни не били достатъчни за запълване на 2 месеца, от шестте месеца с по 30 дни бил взет по един ден и Януариус станал с 29 дни, а Фебруариус с 28. Така годината ни станала с 355 дни и 12 месеца, всеки от които имал 31 или 29 дни — все нечетен брой! Само фебруариус останал „нещастен“ — с 28 дни, и бил най късият в годината. Така римската година съвпадала с лунната година от 354 дни и половина. Това не било случайно, тъй като чак след първото появяване на новия лунен сърп жреците нареждали на глашатаите да обявят началото на новия месец или година. Тъй като обаче лунната година е с 10 дни по-къса от слънчевата, датите в календара се разминавали с природните явления. За да се остранява тази неточност, на всеки две години към края на годината, между 23 и 24 февруари55 бил включван допълнителен месец — Мерцедоний, който съдържал ту 22, ту 23 дни. Продължителността на годината ставала 355, 377, 355, 378 дни и така всеки 4 години. Продължителността на годината ставала средно 366 дни и ¼ или с едно денонощие по-дълга от истинската. За да се премахне разминаването с истинската година, жреците начело с Pontifex Maximus имали право да променят продължителността на допълнителния месец. След време те започнали да злоупотребяват с това си право, като го удължавали или намалявали според собствения си интерес, а това накрая довело до бъркотия. Имало е например случаи празникът на жътвата да се провежда през зимата! Юлий Цезар в качеството си на Pontifex Maximus извърши календарна реформа, с която се сложи край на хаоса. Същността й е, че календарът вече не е лунен, а слънчев, или иначе казано се определя от движението на Слънцето, а не на Луната. Тук се налага едно пояснение. Още в най-стари времена хората са свързали промените в природата с движението на Слънцето и Луната по небесната сфера. За скотовъдците движението на Луната се оказало по-важно, тъй като тя се премества много по-бързо и обикаля небето за 29 дни, 12 часа и 45 минути, така че е много удобна за отбелязване на времето. Всички скотовъдчески народи използват лунният месец за мярка за време и дори броят възрастта си по лунните месеци. Земеделските народи пък използуват слънчевия календар, тъй като той най-добре съответства на годишните времена и на обработката на реколтата. Двата календара са различни и това понякога води го нелепи недоразумения. Когато например един народ от пастири започне да се занимава със земеделие, настава хаос в легендите и спомените му, защото често лунните месеци се объркват със слънчевите години. Един такъв драстичен пример, с който ще се срещнем по-нататък в нашия разказ, са евреите, които отначало са били пастири, а после са станали земеделци. В техните легенди, записани на книга, може да се прочете, че първите им племенни водачи са живели по над 900 години! Всъщност става въпрос за лунни месеци от по 29 дни и половина. И тогава животът им става по 70–80 години — съвсем нормална продължителност за един овчар.
55
Използвам съвременните означения за дати, тъй като римските календи, нони и иди ме влудяват, а и дори и без тях обяснението е достатъчно тежко! — Б.пр.