Реших, че от това може да излезе чудесен сюжет за действие, който да реши проблема ни с Ирод Агрипа. Той си готвеше крепостите, армията и съюзниците, ние пък си готвехме фокусите. Когато Ирод беше готов, ние също бяхме готови. Историята, която последва, приличаше на гръцка трагедия, затова си струва да го разкажа накратко.
Ирод беше решил да се обяви за Машиях точно в деня, когато се честваше рожденият ден на Клавдий в амфитеатъра в Цезарея. Така смяташе, че ще приспи бдителността на римляните и си имаше оправдание за събирането на толкова много хора. Беше се подготвил много старателно. От няколко години се правеше на примерен евреин и спазваше стриктно всички религиозни правила. Това отначало си беше чиста демагогия с цел да спечели жреците и простия народ на своя страна, но по едно време Ирод сам започна да си вярва, че е Машиях. Не без наша помощ, разбира се — напротив, за нас беше много важно Ирод сам да си вярва, че е Избрания. Така всичко ставаше по-лесно за нас…
В онзи ден в Цезарея нямаше римляни — освен мен и още петима мои помощници под прикритие. Повечето от присъствуващите бяха евреи. Имаше много знатни гости от целия Изток. Имаше и петима тайни пратеници от Партия. Когато Ирод влезе, всички станаха на крака и го посрещнаха като цар. Всичко беше предварително подготвено и вървеше по план. Отначало по неговия. После по нашия. Няма да ви занимавам с описание на ориенталския разкош и подробностите от церемонията. Като римлянин презирам раболепието и разточителството. Затова минавам към съществената част. След като Ирод стигна до трона и седна на него, започнаха приветствията. Отначало бяха възгласите:
О, царю Ироде, да живееш вечно!
След това водачът на делегацията от Тир замоли:
— О, велики царю, имай милст към нас! Разкайваме се за своята неблагодарност към теб!
Водачът на делегацията от Сидон не остана по-назад:
— Досега гледахме на теб като на смъртен, но сега трябва да признаем, че ти си по-висш от обикновените хора!
На което Ирод отвърна:
— Простено да ти е, Сидоне!
Тогава водачът на делегацията от Тир се провикна:
— Това е гласът на бога, а не на човек!
Ирод веднага му отвърна:
Тире, и на теб прощавам!
След това вдигна ръка, за да даде знак церемонията да продължи. По неговия план след малко жреците трябваше да го провъзгласят за Машиях и жив бог пред народа. В този момент се намесих аз. И му обърках хубавия сценарий.66
През вратата, през която беше влязъл Ирод, прелетя кукумявка и се защура насам — натам. Хората се развикаха: — Гледайте, кукумявка! Откъде се взе посред бял ден?! Кукумявката кацна на въжето точно над лявото рамо на Ирод Агрипа, взря се в лицето му, изкряска пет пъти, плесна с криле и след това отлетя над амфитеатъра. Ирод си спомни предсказанието на стария германец. Спомни си и заповедта на еврейския бог — да нямаш други богове освен мене! — след което пребледня и се свлече от трона. След пет дни умря, разяден от червеи. Заговорът се разпадна, а участниците в него бяха обзети от такъв ужас, че през следващите десет години, докато Клавдий беше император, нямахме никакви неприятности на Изток. Толкова за Ирод Агрипа и претенциите му, че е Машиях и цар на Изтока.
66
Точният превод е „разредих му виното с пикня“, но ми звучи прекалено гадно. Пък и разреждането на виното с вода, типично в древността, днес не е на мода. Така че и смисълът се позагубва. — Б.пр.