Да обобщя дотук. Римският народ (populus) отначало се е състоял от три племена, или триби — Тиции, Рамнии и Луцери. Всъщност Тициите са сабини, Рамниите са латини, а Луцерите са етруски. Имената идват от Тит Таций за Тициите, и Ромул за Рамниите. За Луцерите не можахме да открием откъде идва името. Така че Римският народ се е образувал от сливането на тези три народа, станало през царския период. Първият ни цар и основател на Рим Ромул е латин и е управлявал официално 37 години79 заедно със сабина Тит Таций. По времето на управлението на Ромул и Тит Таций се оформя първоначалната структура на Римския народ. Първото деление било на трибите, които вече споменах. Всяка триба от своя страна се деляла на 10 курии. Това е второто деление, което отначало е било военно — всяка курия е трябвало да осигурява по 100 пехотинеца и 10 конника в случай на война. Самата организация показва недвусмислено и целта — военна защита! Именно затова е бил създаден Рим! Куриите са наречени на имената на 30 сабински момичета, които застанали между римляните и сабините по време на битката помежду им и така я спрели и ги принудили да сключат мир. Всяка курия от своя страна била разделена на 10 рода (gentes). Така първоначално Римската държава се състояла от 300 рода. Всеки род си имал родово име, обикновено името на основателя на рода. Всеки род се представлявал от свой представител при вземане на ежедневни решения по държавни дела. Тъй като това по правило бил най-възрастният и с най-голям опит представители на рода, събранието на тези представители започнало да се нарича Сенат80. Тук трябва да уточня нещо. Повечето от тези неща би трябвало да са ти известни, читателю — все пак историята на Рим се изучава в училище. Това което не знаеш е, че организацията на държавата била създадена основно от Тит Таций. А обикновено се приписва на Ромул. Истината е, че Ромул си останал с разбойнически характер до края на живота си. И няма нищо случайно, че умрял само няколко месеца след Тит Таций. Докато двамата управлявали заедно до 38 година81 нещата вървели сравнително добре. Тит Таций се занимавал с управлението и устройството на града, а Ромул с неговата защита. И всеки си знаел отговорностите и правата. И всичко си било наред. Когато обаче Тит Таций умрял, на Ромул му се наложило да се заеме и с обикновените проблеми на ежедневния живот. И само за няколко месеца успял да вбеси всички. А след това… след това изчезнал.… Според легендите, боговете го прибрали, когато правел преглед на войската край Козето блато, където сега е Марсово поле. Е, някой сигурно им е помогнал в прибирането на Ромул, но това го няма в легендите. Всъщност има и една друга легенда, която обаче няма да намериш в официалните ни истории. Според нея Ромул така ядосал сенаторите на едно от заседанията в курията, че те го убили, а след това, за да скрият престъплението си, го насекли на парчета и всеки изнесъл под тогата си едно парче и го хвърлил в Тибър. И така Ромул изчезнал. И за да е всичко тихо и кротко, бил обожествен. И дал името си на Рим. И не ми задавай ако обичаш тъпия въпрос откъде я знам тази легенда. Знам я и толкова. А ти ако искаш й вярвай, ако не искаш — не й вярвай. Твоя си работа. А за да няма сръдни около имената, сабините започнали да се наричат квирити, по името на град Курес, откъдето дошли повечето от тях заедно с Тит Таций. Самият град Курес пък бил наречен на името на бога Квирин. Затова и досега доста римляни се наричат квирити.
Все пак в паметта на римляните останал споменът за управлението на Тит Таций и Ромул, които така добре се допълвали повече от 30 години — вече споменах за разминаването в календара! — че когато след два века създавали Републиката, решили да се върнат към традицията и да избират по двама управници, които по-късно започнали да наричат консули.
Вторият римски цар Нума Помпилий е сабин и е управлявал 43 години82. А царете от Тарквиний Стари нататък всъщност са наместници от етруския град Цере, тъй като по онова време Рим е бил зависим от Цере. След като последният — Тарквиний Горди, до такава степен успял да вбеси римляните, че те накрая го изгонили заедно със сина му, Рим бил превзет от Ларс Порсена — царят на Клузий. Консулите всъщност в началото били негови наместници, както вече споменах. За късмет на Рим три години след това „основаване на Републиката“ Порсена претърпял страшно поражение от тирана на Куме Аристодем в Лациум и така римляните се отървали от етруската зависимост. Тази истина обаче едва ли би устроила днешния римски гражданин, който се чувства господар на света. Затова и Ливий изрови героичните легенди като тези за Муций Сцевола и Хораций Коклес, с които е пълна историята му. А истинската история се учеше в специалния курс, само от офицерите, които трябваше да я знаят.