Все пак Ливиевата история е сравнително точна. И колкото по-близки до нас са събитията в историята на Тит Ливий, толкова по-точна е тя. И няма как да е иначе, тъй като около 100 години след основаването на Републиката повечето патрициански родове започнали да записват историите на родовете си, така че трябваше Ливий да се съобразява с фактите. Признавам обаче, че до основаването на Републиката, включително и него, историята беше нагласена според нуждите на държавата. А истината е че древните римляни са си били просто една сбирщина, която все пак е успяла да оцелее и да построи държава. А Ромул и Тит Таций са наистина велики мъже, щом са успели от тая разнородна сбирщина да създадат един народ и да го организират в държава. Всъщност истината е, че кажи-речи всички държави са създадени по подобен начин. Само че не върви тези неща да се казват направо. И не мисли, че ти се подигравам, читателю! Древните римляни наистина са си били една сбирщина! Огледай се около Рим! Когато градът е бил основан, на север са били етруските, на изток — сабините, на запад и юг — латините. Откъде мислиш, че са се взели римляните? Потомци на Еней? Айде бе! Легендата за Еней е една хубава измислица, възпята по прекрасен начин от Вергилий, но действителността е много по-прозаична. Еней наистина е пристигнал в Лациум от Троя, но в бягството му не е имало нищо героично или романтично. Всичко, което Еней и спътниците му са вършели и което им се е случило, си е било гола борба за оцеляване на шепа хора, останали без родина. А Вергилий си написа Енеидата под наше наблюдение и с наши пари — Меценат, който се грижеше за него, беше старши офицер и отговаряше за архивите. Самият Меценат въртеше наши пари и богатството му всъщнос беше на канцеларията. Защо Вергилий написа Енеидата ли? Ами за да е горд обикновеният римски гражданин, че историята му е славна и героична! И е на повече от 12 века! Затова я написа. Ако не беше той, друг щеше да я напише. Тъй де! Някакви си жалки гърци ще се гордеят с Омир и неговите Илиада и Одисея, а ние римляните, дето сме ги завоювали, трябва да се срамуваме, че си нямаме велики произведения?! Е, вече си имаме. И затова се погрижихме.
Всичко това е било замислено още от Цезар, но бе осъществено по-късно при Август — по-точно от дядо ми. Цезар пък е замислил всичко това до голяма степен под виляние на впечаленията си от Египет и от дейността на Птолемей I Сотер. Но историята на Птолемей ще почака малко.
Тук ще си позволя едно важно допълнение. В тези легенди има и немалко истина. Цезар например наистина е бил потомък на Асканий Юл, сина на Еней. Само дето Юл не е бил син на Лавиния, а на троянката Креуза, която умряла при раждането му. Според някои легенди Креуза бил дъщеря на Приам и Хекуба и изчезнала при превземането на Троя. Но това са само легенди. И Еней също не е син на Венера, но това едва ли вълнува сериозно някого. Все пак родът на Юлиите е бил не само най-старият, но и първият, преселен в Рим след разрушаването на Алба Лонга. Така че Цезар е имал основание да претендира, че е наследник на древните латински царе — но не и на Венера! Цезар обаче никога не е имал намерение сам да се обяви за цар, както го обвинявали политическите му противници. Но това вече няма никакво значение, така че няма да се занимавам повече с този въпрос.
А какъв е смисълът на тези хубави приказки? Важното в цялата тази история е, че тези произведения си свършиха работата. Ако още не схващаш, да ти кажа направо: Римляните свикнаха с новата форма на управление, прокарана явно от Август и скрито от дядо ми, и успяха да си внушат, че това е най-естественото развитие на държавното управление. Като компенсация получиха цял куп славни митове и легенди, с които да се гордеят. А истината… тя е за тези, които могат добре да си служат с нея. Затова и историята — истинската история на Рим и на света! — се изучаваше в специален курс и беше част от тайното обучение в школата.
Веднага ще уточня, че истинската история не се крие. Просто се оставя без внимание и дори нарочно се прави да изглежда скучна и дори досадна. Историята на Полион например е много по-точна от тази на Ливий, но е написана — не без наша намеса, Полион беше под наш контрол! — по толкова скучен начин, че обикновеният римлянин просто я захвърля преди да е довършил първия свитък. Този номер го знаем много добре. Най-простият начин да скриеш истината е като я направиш да изглежда толкова скучна и обикновена, че обикновеният простак въобще да не я забележи, а ако все пак я погледне, да я отмине веднага! Какво по-скучно от един доклад за добития ечемик в Египет например… Само че този египетски ечемик храни половината Рим! Плебеят от Субура обаче въобще не се интересува как е произведен, нито как е пристигнал в Рим. Него в конкретния случай го интересува само това, колко зърно ще получи от безплатните държавни раздавания на зърно! Подробностите по добива, превоза, съхранението, охраната, разпределението и всичко останало той великодушно и благородно оставя на нас! Ние пък от своя страна се грижехме не само за хляба и за зрелищата в Циркус Максимус, а и за разни други дреболии, като например какво да знае и какво да не знае обикновеният римски простак от историята на Рим. И смея да твърдя, че тази сделка устройваше и двете страни, докато нас ни имаше и си вършехме работата. То и сега ни има, но нямаме власт, за да си вършим работата както преди.