Вече приключих и последната работа, която имах да свърша за новия император Тит Флавий Веспасиян и сега вече мога спокойно да разкажа кое как беше наистина. И за Август, и за Тиберий, и за това как накарах Калигула да полудее и после оставих Касий Херея да го убие, и за това как направих Клавдий император напук на Сената. И как изпуснах Агрипинила да го отрови — тогава бях далеч от Рим и не можах да го опазя. Най-важната история обаче е за Йешуа Назарянина. И най-странната. Ще разкажа как си вършеше чудесата и защо ги вършеше. И как го качихме на кръста. И как накарахме хората да повярват че е възкръснал и е Машиях, дето евреите го чакат от хиляда години да ги освободи. Ще разкажа и защо направих всичко това. Защото аз го направих. Аз подготвих Йешуа. Аз го пратих до Индия и при есеите край Мъртво море — трябваше да си научи добре ролята. Аз му пращах уж болните и сакатите да ги лекува и вдига на крака, та тълпите да повярват че той е Машиях. Аз го скрих след измамата с въскресението. Пак аз понякога го пращах да се явява на ония глупаци, дето уж му бяха ученици, за да ги вкарва в правия път, когато много се отклонеха от него. Аз пуснах и нашия агент Савел, когото по-късно нарекохаПавел, след учениците му, за да тури някакъв ред в религиозната каша, която се забърка. Аз прибрах тия нещастници в Рим и ги скрих в катакомбите, за да оцелеят. И им наредих да опишат цялата история в оня идиотски стил, който на Изток минава за исторически. И за да е всичко както си му е редът, беше написана пет пъти. От пет различни автора. Защото обикновеният простак ще повярва и на най-нелепата приказка, стига да му я разказват достатъчно често. И по възможност с малки разлики. Само че две от историите станаха толкова нелепи, че ги изхвърлихме и оставихме само три.
Виждам как се усмихваш, неизвестни читателю, и се питаш: какви ги дрънка тоя изкуфял дъртак? Та нали лично императорът Нерон обяви християните за врагове на Рим и ги хвърляше на дивите зверове за забавление на тълпите в цирка! Та те са врагове на Рим! Как може някой римлянин да ги организира и да ни ги стовари на главите?! Да, но тези неприятности с християните станаха след като Клавдий беше отровен, а аз се погрижих също да бъда обявен за умрял. Шестнайсет години минаха оттогава и сега мъртвецът може спокойно да проговори. Вече ги няма Агрипинила и Нерон. Колкото до Нерон, той си търсеше виновни за глупостите, които сам свърши. Защото си беше един некадърник, който нищо не разбираше от управление. Когато стане някое нещастие или нещата се объркат, умният човек търси първо причината за случилото се, а след това търси начин как да оправи нещата. Глупакът си търси оправдание. Е, най-лесното оправдание е да намериш някой виновен. Но засега ще оставя Нерон на мира, защото ще разкажа нещата поред.
Ако си малко по-умен и опитен, може би вече се досещаш кой съм, читателю. Все пак ще ти се представя. Аз съм началникът3 на тайната канцелария на императора4. Заемах тая длъжност цели трийсет и една години при императорите Тиберий, Гай Цезар Калигула и Клавдий. Така че знам за какво става въпрос. А сега ще го разкажа. И ще пратя копие лично на новия император Тит Флавий Веспасиан, така че да може да възстанови тайната канцелария, така лекомислено разрушена от Нерон и майка му. Защото именно унищожаването на тайната канцелария даде възможност на евреите да вдигнат въстанието си и на тълпите да забъркат неприятностите в самия Рим, след като нямаше вече кой да ги контролира. И за да няма неясноти, ще описвам нещата последователно, отначало докрай. Ab ovo usque ad mala.5
Ще спра за момент, за да уточня нещо важно. Щом имаш достъп до този документ, неизвестни мой читателю, значи имаш достъп и до отчетите на канцеларията. В тях подробно — много по-подробно, отколкото ще ги опиша тук! — са описани нещата, за които ще разкажа. С повече време и търпение от тях ще можеш да разбереш какво и как наистина е станало. И да провериш разказа ми. Само че няма да разбереш ЗАЩО е станало! Целта на разказа, който започвам, е да се отговори именно на този въпрос — защо е било правено всичко това.
4
Името в оригинала е Sacra scrinia — по-нататък обаче навсякъде ще използвам българския „свободен“ превод: тайна канцелария. Оригиналното име ми звучи доста непривично. — Б.пр.
5
„От яйцето до ябълката“ — след известно ровене открих, че древните римляни започвали обеда с яйца и го завършвали с ябълки — Б.пр.