Първата по-сериозна шпионска служба била организирана от диктатора Квинт Фабий Максим след катастрофата при Тразименското езеро през 537 година10 и била доста ефективна, както и останалите мерки, които Фабий предприел. Тъй като армията на Анибал била по-силна, а римската не била още добре обучена, Фабий избягвал преките сблъсъци и накрая нетърпеливия плебс му лепнал когномена Кунктатор11, а след като изтекъл диктаторският му мандат, службата била разпусната — на сенаторите им се видяла много скъпа издръжката й. И неприятностите не закъснели. Още през следващата година ни сполетяла Канската катастрофа. След катастрофата при Кана, когато заради некадърността на плебейския консул Варон Анибал разгромява почти два пъти по-голямата и отлично подготвена римска армия, римляните най-после осъзнават важността на доброто разузнаване и след това Анибал нито веднъж не успява да свари римска армия неподготвена.
Мога много да пиша за войните ни с Анибал и за ролята, която тайните служби — неговата и нашата — са изиграли в тях, но това ще оставя за друг път. Ще спомена само, че победителят на Анибал Сципион Африкански започнал военната си служба именно в разузнавателната служба, организирана от Фабий, а самият Анибал започнал своята с шпионски задачи за баща си Хамилкар. Отначало в Либия, а след това в Испания. След това отклонение се връщам към историята на тайната служба.
Важното за моя разказ е, че след приключването на войната с Анибал Рим отново остава без разузнаване. Сенатът решил, че след като опасността е преминала, няма смисъл да се харчат държавни пари за да се знае какво става извън Римския свят (Pax Romana). В интерес на истината трябва да кажа, че известно време Сципион успявал да поддържа разузнавателна служба за своя сметка. Именно благодарение на него и неговото разузнаване Фламиний побеждава Филип V при Киноскефале през 557 година12, а през 564 година той лично побеждава Антиох III при Магнезия. Тогава официално пълководец е брат му Луций, но фактическият командващ е бил той. Ще напомня, че Публий Корнелий Сципион Африкански е Принцепс на Сената петнайсет години — от 555 до 570 година13 и успява да запази тази тайна служба въпреки съпротивата на сенаторите, макар и в силно намален състав, като я издържа със собствени средства. След това обаче идва ред на противниците на Сципион, начело с Марк Порций Катон, който бил избран за цензор през 570 година. Като цензор Катон изхвърлил от Сената привържениците на Сципион, а самият Сципион бил съден за укриване на военна плячка и подкуп и накрая трябвало да се оттегли от управлението на държавата. Всъщност Сципион не успял да даде отчет именно за парите, с които поддържал тази служба. Това бил и краят на римското военно разузнаване.
И така до следващата катастрофа. А тя не закъсняла да се появи, представена от две германски племена — кимври и тевтони — през 641 година от основаването на града14. Тогава те достигат Алпите, след като прекосяват цяла Германия, и разбиват консула Папирий Карбон при Норея. После се преместват в Галия, където отново разбиват една римска армия през 645 година. След две години друга римска армия начело с консула Касий Лонгин попада в засада в Аквитания, устроена от хелветите, които решили, че е настъпил моментът да се отърват от зависимостта си от нас, и също е унищожена. Всичко това се стоварило върху Рим като гръм от ясно небе. Тези две племена, на кимврите и тевтоните, се появили сякаш от нищото — никой не бил чувал преди за тях — и поставили в опасност самото съществуване на Рим. Ако сме имали добро разузнаване, сенатът и народът са щели да знаят, че кимврите и тевтоните са живеели дълго време на север от река Алба, в северния край на териториите, населени от германски племена, който представлява един дълъг нисък полуостров, обърнат от юг на север15, но около 30 години преди за пръв път да чуем за тях, морето започнало да залива земите им, които са много ниски, и те тръгнатли да си търсят нова родина. Тъй като всички земи на юг от родината им вече били заети, те започнали да водят непрекъснати войни с племената по пътя си, за да могат да оцелеят. Така за около 30 години се превърнали в страшилище за всички, които срещнели по пътя си. Накрая се сблъскали с нас.