Тези военни катастрофи, заедно с неудачите по време на войната с Югурта, която Рим води по същото време, би трябвало да стреснат сената, но нищо подобно не станало. Сенаторите продължили да се дърлят кой от тях е по-благороден, та да застане начело на армията и да се понаграби на воля. Най-добре се „проявил“ в това начинание Сервилий Цепион, който успял да отмъкне в Галия 4700 таланта злато от едно тайно светилище край Толоза и да си го присвои — ето такъв е произходът на богатството на Сервилиите, пък и не само на тях. Трябвало да дойде катастрофата при Араузион през 649 година16, когато на бойното поле загиват около 80 хиляди римски войници — повече, отколкото в битката при Кана! — и Рим да остане без армия, та назначените отци17 най-сетне да решат, че нещо трябва да се направи. Всъщност направил го Гай Марий, а на сенаторите просто не им стискало да му попречат. От този момент започва по същество и историята, която разказвам.
Гай Марий бил професионален войник, изключително компетентен, но от плебейски род, който даже не бил от Рим, а от Арпинум. И досега някои от патрициите, ако говорят за него, казват само „оня Арпински селяндур“. Въпросният селяндур обаче бил не само добър пълководец, но и добър търговец и стопанин и успял да сложи ръка върху няколко много богати рудника в Испания, докато воювал с местните племена. И не след дълго успял да стане един от най-богатите хора в Рим. Междувременно успял да се ожени за една Юлия — жена от най-стария, но междувременно силно обеднял римски род на Юлиите и леля на Гай Юлий Цезар — по-онова време той още не бил роден. Този брак отворил пред Гай Марий вратите на голямата политика, като върнал в нея и рода на Юлиите. Юлиите са най-старият род в Рим, но по онова време били толкова бедни, че нямали пари, за да кандидатстват сами дори за най-ниските държавни длъжности. Марий им дал парите, те пък му дали произхода и връзките си. Бракът на Марий бил типичен брак по сметка, но въпреки това бил щастлив.
След катастрофалните поражения на римската армия Гай Марий останал единственият успешен римски пълководец, кандидатирал се за консул, спечелил изборите и след това извършил военна реформа. В мирно време Марий никога не би спечелил изборите за консул дори и с помощта на връзката си с Юлиите — патрициите не биха го допуснали. Моментът обаче бил такъв, че никой друг не посмял да се нагърби с реформата на държавата и армията и да спаси Рим. Не посмели и да спрат Марий. И така Гай Марий бил избиран за консул шест пъти подред, извършил реформите си, разбил противниците ни и спасил Рим.
Какво е направил с армията Гай Марий може да се прочете на много места. За моята история е важно, че Марий решава да създаде професионално военно разузнаване, което да следи всяка стъпка на противника. За да си спести разправиите със сенаторите, Марий организирал и финансирал разузнавателната служба със собствени средства — вече споменах, че по онова време той бил един от най-богатите хора в Рим. Начело на тази служба Марий назначил Луций Корнелий Сула — силно обеднял аристократ от древния род на Корнелиите. По онова време Сула бил женен за по-малката сестра на Юлия, така че двамата с Марий имали роднинска връзка и добре се познавали. Докато Марий събирал и подготвял първата професионална армия на Рим, Сула лично отишъл в лагера на кимврите и тевтоните и живял там около година. Научил езика и обичаите им, дори си взел жена германка и имал син от нея. След около година Гай Марий знаел всичко за кимврите и тевтоните, най-вече военната им организация и подготовка, като междувременно събрал и обучил армията си. Резултатът бил, че в битките при Аква Секстия през 652 и при Верцела през 653 година18 Гай Марий унищожава племената на тевтоните и кимврите. Успял да избие около 200 хиляди германци и още толкова да плени и продаде в робство. За ефикасността на разузнавателната служба на Марий, организирана от Сула, може да се съди и по това, че Сула успява само с няколко души да подмами и хване нумидийския цар Югурта, който в продължение на няколко години успешно се противопоставял на римляните в Африка, като на няколко пъти успял да направи легатите ни за смях. Малко по-късно последвал разривът между Гай Марий и Луций Корнелий Сула, донесъл толкова нещастия за Рим. Ще прескоча историята на гражданските войни между популари и оптимати, които последвали, и ще премина направо на събитията, които касаят пряко моята история.