Началото
Когато Гай Юлий Цезар тръгва да завоюва Галия през 696 година19 първата му работа е да организира ефикасна разузнавателна служба, подобна на Гай Мариевата. Поучен от грешката на вуйчо си Гай Марий и конфликта му със Сула, Цезар решава начело на службата да назначи човек, който в никакъв случай да не може да се издигне сам в политиката и който в това отношение да зависи изцяло от него. Спрял се на дядо ми Марк Афраний Кота. Както подсказва когноменът ни, нашият род е издънка на древния род на Аврелии Котите.20 Всъщност дядо ми се падал далечен племенник на Аврелия, майката на Цезар, и негов далечен братовчед. Историята на рода ми е обикновена и доста честа в Рим. Един от прадядовците ми се скарал с останалите членове на фамилията и се отделил от нея, като си сменил родовото име от Аврелий на Афраний, но запазил когномена Кота. Смяната на името станала по традиционния за Рим начин — чрез осиновяването му от един член на рода на Афраниите. Дядо ми ми спомена веднъж, че истинската причина за това отделяне и промяната в името била, че въпросният член на фамилията всъщност имал политически амбиции и решил да стане на всяка цена народен трибун. А както би трябвало добре да знаеш, народен трибун по времето на Републиката можел да бъде само плебей! А Аврелиите са патриции. При това от най-старите. Така че единственият начин въпросният мой прадядо да стане народен трибун била да бъде осиновен от плебей и така да стане плебей. В крайна сметка цялата работа с политическата кариера се провалила, а въпросният Аврелий-Афраний станал за смях на цял Рим. Оттогава хората от нашия род не се занимавали с политика. Поне до времето на дядо ми. Именно политическият провал на този мой прародител и връзките ни с рода на Аврелиите давали на Цезар сигурността, която той търсел.
Ще разкажа накратко как точно Цезар избрал дядо ми, тъй като това е свързано и с историята на Рим по онова време. Историята започва 4 години по-рано, през 692 година21. Тогава Помпей Велики се връща в Рим след завършване на войните си на Изток. Всички очаквали Помпей да постъпи както Сула преди време — да наложи властта си в Рим със сила. Противно на всички очаквания, Помпей разпуска армията си и изчаква Сената да одобри действията му и да му гласува триумфа, който му се полагал за победите му на Изток, а също и да даде земя на войниците му. Помпей се опитвал да постъпва според законите и традициите на Републиката, като очаквал и сенаторите да постъпват по същия начин. По онова време обаче римските политици вече се съобразявали само със силата. Законите и традициите вече не означавали нищо за тях. Те били само за обикновените простаци на форума — да има с какво да бъдат баламосвани и лъгани по време на избори. След като видели, че Помпей разпуснал легионите си, сенаторите решили, че могат въобще да не се съобразяват с него. Задържали триумфа му, гласували да приемат разпоредбите и назначенията му на Изток не наведнъж, а едно по едно и така задържали приемането им с години. Разпределението на земя за ветераните му също било блокирано. И накрая му попречили да се кандидатира за консул, тъй като триумфът му не бил проведен. Така човекът, който победил 22 царя, включително Митридат, придвижил границата на Изток до Ефрат и увеличил годишния доход на Републиката от 50 на 80 милиона денария, станал за смях. На всичко отгоре кандидатът на Сената за консул бил Квинт Цецилий Метел Целер, с чиято сестра Муция Помпей наскоро се бил развел. Целер публично се заканвал на Помпей, че ще му вгорчи живота заради сестра си.
На Помпей не му оставало друго, освен да издигне свой кандидат за консул и да подкупи избирателите. Кандидат на Помпей бил Луций Афраний, негов легат и чичо на дядо ми. Така на 27 юли 693 година22 за консули били избрани Метел Целер и Луций Афраний. Два месеца след изборите Помпей най-после получил своя триумф. Нищо от исканията му обаче не било уважено от Сената. Освен Метел Целер, много активен враг на Помпей бил и Лукул, който водел войната срещу Митридат преди Помпей, но бил сменен със закон от Сената и сега можел да си уреди старите сметки с него. Луций Афраний бил обикновен войник, който нямал връзки и влияние в Рим и си нямал понятие от политическите игрички, които се въртели в Сената, така че се оказал блокиран. Помпей решил да опита друг подход и в началото на 693 година трибунът Луций Флавий, който също дължал длъжността си на Помпей, внесъл проект на аграрен закон, който уреждал раздаването на земя на ветераните на Помпей. Борбата около този законопроект била толкова ожесточена, че трибунът Флавий накрая затворил консула Метел Целер в затвора и му забранил да контактува със Сената! Това обаче също се оказало половинчата мярка, която не решавала нищо, и накрая Помпей се отказал и от този законопроект, като лично принудил Флавий да пусне Целер.
20
Когноменът е третото име на римляните, в случая Кота. Пръвото име е било личното, второто е било името на рода, от който човекът произлиза, а третото — когноменът — е било нещо като прякор, който се давал на даден човек и на неговите потомци. По-нататък самият Афраний разказва доста неща, свързани с Римската история. — Б.пр.