Проблемът на Помпей бил, че със законни средства не можел да постигне целите си, а незаконни не искал да използува. Цялата политическа разправия продължила до юни 694 година23, когато от Испания се върнал Цезар. Цезар заминал за Испания затънал в дългове, но воювал там доста успешно и също както Марий навремето успял да натрупа доста пари, като не само си върнал дълговете, но и му останали достатъчно за политическтата кариера. Цезар бил провъзгласен от армията за император и имал право на триумф, но вместо като Помпей да стои край стените на Рим и да чака Сенатът да благоволи да му даде разрешение за триумфа, Цезар влязъл в града и се кандидатирал за консул за следващата година. Точно в този момент Цезар, Крас и Помпей сключват първия триумвират. Цезар и Крас се познавали добре от преди, защото Крас гарантирал заемите на Цезар преди той да замине за Испания. Проблемът бил в контакта с Помпей. Тогава се намесили консулът Луций Афраний и племенникът му — моят дядо Марк. Луций Афраний бил от най-близките хора на Помпей и търсел начин да уреди проблемите му със Сената по заобиколен начин, след като законодателните му инициативи били блокирани. Дядо ми пък бил един от любимците на Аврелия — майката на Цезар, и присъствието му в дома на Цезар било нещо обичайно. По онова време дядо ми бил останал кръгъл сирак и Аврелия му помагала след като разбрала за нещастието му, защото и бил далечен роднина. Аврелия била много умна жена, която внимателно подпомагала политическата кариера на сина си с каквото може. Тя забелязала дядо ми и го привлякла за клиент на сина си.
Луций Афраний, който нямал деца, също се заинтересувал от своя племенник след завръщането си в Рим и така дядо ми бил чест гост както в дома на Цезар, така и в дома на консула Луций Афраний, с който също се сближил. Между другото баща ми Луций е наречен така именно в чест на консула Луций Афраний. Дядо ми се оказал много умел посредник в преговорите между Цезар и Помпей независимо от възрастта си — по онова време бил само на 19 години — и всичко останало в пълна тайна. Освен това в хода на преговорите двамата с Цезар станали много близки. Цезар нямал свой син и се отнасял с дядо ми като с такъв. Помежду им имало пълно доверие и съгласие, каквито рядко има дори между родни баща и син. Затова след две години Цезар без колебание го избрал за ръководител на разузнаването си.
От този момент започва по същество моят разказ. Аз съм третият Афраний Кота, заемал длъжностт началник на канцеларията. И последният, тъй като, както вече споменах по-горе, Нерон унищожи тайната канцелария, а аз трябваше да пусна слуха че съм убит при една схватка на границата с германците на Рейн и след това шестнайсет години да се крия под чуждо име, като първите осем почти не съм ходил в Рим, за да не ме разпознаят. Но да се върнем на Цезар и дядо ми Марк Афраний Кота. Замисълът на Цезар бил, че тайната служба трябва на първо място наистина да бъде тайна. Казано направо никой освен него, дядо ми и тези, които били привлечени в нея и одобрени лично от Цезар, не тябвало да знае за съществуването и. Това било наистина трудна задача, като се има впредвид бъбривостта на римляните, особено в триклиния след няколко чаши хубаво вино. Всъщност тъй като Цезар знаел, че в лагера му ще има шпиони колкото и да се пази от такива, той решил, че единствения начин да се опази е да скрие собственото си разузнаване дори и от своите. И успял. Ако човек прочете по-внимателно коментариите на Цезар, ще забележи, че той е бил прекрасно осведомен за всичките си противници и описва дори битовите им навици в такива подробности, сякаш е живял между тях. Той разбира се не се е занимавал пряко с шпионаж (с малки изключения), но дядо ми е бил човекът, който е прекарвал най-много време при Цезар. Самият Цезар е бил изключително наблюдателен и придирчив към донесенията на тайната служба, която дядо ми оглавил.
Заслужава си да спомена един епизод от младежките години на Цезар, който ясно показва наблюдателността и съобразителността му. Когато Цезар бил пленен от пиратите в Памфилия, а след това освободен срещу голям откуп, водачите на пиратите въобще не се безпокоели, че той ще ги открие след време и ще ги разпъне на кръст, както постоянно им повтарял, смеейки се. Пристанището им било така добре скрито между скалите, че те не без основание си мислели, че външен човек не може да го открие. Когато откупът за освобождаването му бил събран и пиратите поели към мястото за размяна, Цезар броел всички издадени носове по пътя на кораба от леговището до мястото на срещата. След това отишъл при местните първенци на Родос и ги убедил да съберат флота, с която да нападнат пиратите. С тази флота отишъл на мястото на размяната и потеглил по обратния път, като отново броел носовете. В момента, в който достигнал броя им на отиване, заповядал на капитаните да претърсят брега и малко след това тесният канал към пристанището бил открит, пиратите били разбити и след това разпънати на кръст, както Цезар им бил обещал. Поведението на Цезар в този случай е образец на съобразителност и хладнокръвие в критична ситуация. По-късно ще се върна на този епизод от живота на Цезар. А сега ще продължа с разказа си.