— Че защо не каза да ти сваля един акумулатор от хеликоптерите?
— Аз да не съм ти робот? — още повече се обижда Дани. — Биоенергията, която използваме, има толкова общо с електричеството, колкото… колкото например в твоя случай една пържола с наръч сено. Впрочем, излишно е да ти обяснявам. Основното вече го разбираш, колкото и нелепо да ти се струва: имам нужда от храна. Въпреки огромната разлика в строежа и устройството ни, храня се с почти същото, с което и ти.
— Защо тогава просто не си хванеш някакъв улов тук? Или не потърсиш плодове, годни за ядене…
— Защото съм техник, а не ловец. Ние сме много по-специализирани от вас — биха ми трябвали години, за да се науча да ловя дивеч. А колкото до плодовете — в тази джунгла много от тях са отровни и ти го знаеш, нали?
Въздъхваш. Никога не си предполагал, че първата ти среща с космически гост ще премине изцяло под знака на гладния стомах.
— Значи сега е най-добре да ти потърся храна.
— Така е — съгласява се Дани. — Още повече че, както усещам, и ти си гладен.
Наистина си гладен. Само че как ще осигуриш дори и най-скромното меню?
Ако носиш пакети концентрирана храна, нямаш никакви проблеми. Отдели по един за себе си и за Дани. С това въпросът е решен и можеш да преминеш на 24.
Ако нямаш пакети храна, но имаш въдица, това също може да е идея. Според картата вече наближавате бреговете на река Аракуана, а червеи в меката почва наоколо сигурно има колкото щеш. При този вариант продължи на 210.
Ако разполагаш с огнестрелно оръжие, би могъл да изпробваш ловния си късмет на 175.
А ако всички тези варианти отпадат (или просто не ти харесват), остава само да потърсиш плодове на 262.
51
Докторът те поглежда втренчено и кимва.
— Най-сетне една разумна постъпка. Сам разбираш, че по-нататъшното ти участие в операцията е изключено. Ще излети Крис Полански.
Крис надава възторжен вик и се втурва към щаба. Хеджес поклаща глава, после добавя:
— Съжалявам, това е единственото решение. Може и да не си отровен, но нямам правото да рискувам. Прибирай се сега. Ако усетиш болки в стомаха, незабавно потърси лекарска помощ.
Въпреки всичко ти оставаш с групата и след четвърт час виждаш как от пистата излита стратосферният самолет, който трябва да достави Крис за първата фаза на операцията. Но времето минава, а от щаба все още не идва никаква нова заповед.
Мини на 18.
52
Пришълецът се хваща за главата.
— Моля ти се, спести ми тия баналности! В главата ти гъмжи от филмови клишета! Знам, че героите на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер не биха постъпили така. Обаче животът не е кино.
— И къде точно е тоя проклет спасителен пункт, мътните да го вземат? — изругаваш ти.
— Съжалявам, но не мога да ти кажа. Нямам право.
— Искам само да ти помогна да стигнеш дотам. Предполагам, че после спокойно ще можеш да изтриеш сведенията от паметта ми.
Пришълецът свива рамене с почти човешки жест.
— Не се безпокой, ще стигна някак. А и да не стигна, не е толкова важно. Ние не се боим от смъртта като вас… Пак ти казвам, аз вече съм обречен. Спасявай се поне ти…
Какво ще му отговориш?
Че за нищо на света няма да го изоставиш — мини на 253.
Че ако не се бои от смъртта, трябва да помисли поне за дълга си — продължи на 204.
Ще се съгласиш с него — прехвърли се на 106.
53
Мини на 162.
54
Прицелваш се и рязко замахваш. Ножът е остър като бръснач и потъва до дръжката в тялото на рибата. Но късметът ти свършва дотук. Хлабавото копие се разпада и ранената змиорка изчезва в мътните води, отнасяйки ножа.
Отбележи, че си останал без нож и продължи на 274.
55
Връзваш въдицата за близкото дърво, нагазваш в реката и внимателно започваш да изтласкваш рибата към плитчините. На няколко пъти опънатото влакно едва не те препъва, но успяваш да се задържиш на крака и продължаваш борбата.
Изведнъж водата около рибата започва да клокочи. Имаш чувството, че някъде на дъното е избухнал миниатюрен вулкан. Плячката се мята насам-натам с удвоена сила. В първия момент не разбираш какво става, но при един неин отчаян скок забелязваш, че по цялото й тяло са увиснали на гроздове други, по-дребни риби. На големина не надхвърлят човешка длан, но още първият поглед ти е достатъчен, за да изтръпнеш. Пирани — ужасът на южноамериканските реки! Невероятно хищни и лакоми, тези риби-убийци се движат на големи групи, способни само за две-три минути да оглозгат до кости цял кон или бивол. Сега са надушили кръвта от разранената устна на твоя улов и идват, за да те лишат от обяд. А може би и за да обядват с теб, ако костюмът ти не издържи.