Е, костюмът все пак е изработен от специални материали, значи трябва да издържи. Само че плячката ти не разполага с подобна защита и ако не побързаш, има опасност Дани да загине от глад. Бързо се хвърляш към облепената с пирани риба, хващаш я под хрилете и я измъкваш от водата. Гледката е тъжна — от плавниците вече няма и помен, а по тялото на няколко места зеят дълбоки дупки, сякаш месото там е късано с клещи.
Кратко изхрущяване те изтръгва от съзерцанието. Усещаш как една от пираните успява да отхапе част от ръба на обувката и през отвора нахлува струйка студена вода. Сетне в ръба се вкопчват още няколко чифта челюсти и с ужас разбираш, че след броени секунди кракът ти вече ще бъде достъпен за хищниците. Костюмът може и да е предвиден за куршуми, но пираните явно са по-страшна напаст.
В този момент най-малко очакваш да се намеси Дани. Но внезапно чуваш вика му:
— Не мърдай! Замръзни!
Хубава работа! Този пришълец има ли изобщо представа какво са пирани? Останеш ли на място, след секунди си мъртъв.
Ако послушаш съвета на Дани и спреш неподвижно, прехвърли се на 301.
Ако побегнеш към брега, мини на 113.
56
С треперещи ръце отваряш аптечката и започваш да ровиш из нея. Превръзки… спринцовки… хапчета… Всичко пред погледа ти се замъглява. За щастие онзи, който е подготвял съдържанието на аптечката, се е погрижил да маркира всичко абсолютно ясно. Откриваш черното пликче с таблетки против отравяне и преглъщаш две без вода.
Предупреждавали са те, че подобни универсални лекарства не винаги помагат. Но този път имаш късмет. След четвърт час болките постепенно отслабват. Макар и все още изнемощял, ти се изправяш на крака. Трябва да продължиш изпълнението на операцията.
Мини на 140.
57
Може би предсказанието е било по-точно, отколкото подозираш. Така или иначе, ти наистина оставаш на място. Защото само след час те прорязват жестоки болки в корема. Температурата ти рязко се вдига. Дотичалият доктор Хеджес веднага поставя категорична диагноза: хранително отравяне.
През следващите няколко дни ще трябва да се задоволиш със спартанската обстановка на местната болница. Компания ще ти правят още неколцина злополучни клиенти на китайското ресторантче. От медицинските сестри дочуваш слухове, че в базата става нещо. Може би операцията най-сетне е започнала. Но дори и да е така, ти няма да вземеш участие в нея. И всичко това само заради предпочитанията ти към китайската кухня…
58
Рязко дръпваш купола с намерението да насочиш парашута колкото се може по-бързо към джунглата. За съжаление пресиленият опън съвпада с внезапен повей на вятъра, и няколко от въжетата се заплитат. Напълно неуправляем, парашутът полита надолу. През главата ти светкавично минава мисълта, че падането едва ли ще бъде смъртоносно, но ти е гарантиран счупен крак, ако не и нещо по-лошо. Ама че начало на операцията!
Земята се приближава с шеметна бързина. Изтръпваш в очакване на удара, когато изведнъж жесток тласък през гърдите спира дъха ти. За няколко секунди губиш съзнание. Когато се опомняш, през мътната пелена съзираш земята само на няколко педи под краката си. Пъшкайки от болка, извиваш глава нагоре. Станало е нещо невероятно — преплетените въжета на парашута са се закачили за витлото на един от хеликоптерите и то като пружина е смекчило падането ти. Е, днес не можеш да се оплачеш от късмета си. Дано да бъде така и занапред.
Мини на 194.
59
Не ти остава друго, освен да вдигнеш ръце. Противниците се оказват двама — един отдясно и един отляво на пътя. Докато слизат към теб с насочени автомати, ти различаваш в полумрака полицейските им униформи. Е, добре поне, че нямаш работа с командосите на генерал Гарсия.
— Върви напред! — блъска те по-едрият. — И без номера…
След дълго слизане по стръмния път се озовавате в подножието на склона, където е селцето — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. Между тях обаче сградата на полицията се отличава с неописуем лукс: построена е от истински тухли, на прозорците има решетки и — чудо на чудесата! — зад тях блести електрическа светлина.