85
За част от секундата телохранителите застиват на място. Трябва да действаш незабавно! Владееш ли умението РЪКОПАШЕН БОЙ?
Да — мини на 265.
Не — продължи на 237.
86
Използвал ли си вече приемника?
Да — мини на 209.
Не — прехвърли се на 226.
87
Докато се приближаваш към него, старецът гледа с широко разтворени очи странния ти костюм. Сигурно му приличаш на пришълец от друга планета.
— Няма да ти сторя нищо лошо, добри човече — уверяваш го ти. — Самият аз се нуждая от помощ.
— Че с какво мога да ви помогна аз, сеньор — тежко въздъхва той. — Не виждате ли, че съм само един беден стар селянин.
— Търся най-близкия полицейски участък.
Старецът те оглежда с присвити очи.
— Ваша воля, сеньор. Имаме долу в селото двама полицаи, Пако и Хулио. Друго не знаят, освен да пият и да тормозят невинни хора. Е, щом сте решили, ще ви заведа. Само че… — Гласът му става съвсем тих. — Вие сте чужденец, сеньор. Днес през нашето село мина патрул. Гвардейски патрул, сеньор, от най-страшните. Предупредиха ни ако видим чужденци, веднага да уведомим властите. На ваше място бих избягал към Пуерто Осо, а ако може — и от страната. Това е, сеньор. Предупредих ви. Сега ако искате, да ви водя при полицаите. А пък ако сте размислили, оставете ме да си вървя. Не съм ви виждал, не съм ви чувал.
Ако все още искаш да се предадеш, мини на 76.
Ако оставиш стареца да си върви, попадаш на 110.
Ако имаш златни монети и му предложиш една от тях, за да те отведе тайно до Пуерто Осо, продължи на 150.
Ако се опиташ да го уговориш по някакъв начин, прехвърли се на 206.
88
Под прикритието на мрака се промъкваш до селцето — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. В двора на една от тях забелязваш да съхнат прострени дрипи. Тъкмо от това се нуждаеш — при сегашните обстоятелства излишната елегантност може единствено да ти навреди. Само след минута вече се отдалечаваш от селото с вързоп парцаливи дрехи под мишницата.
Прекарваш нощта в някаква царевична нива, където закопаваш херметичния костюм и цялата си екипировка (освен златните монети, ако имаш такива). А когато на разсъмване продължаваш към крайбрежието, никой не би допуснал, че си нещо друго, освен бедняк от селата край джунглата.
Мини на 64.
89
Перспективата за чудовищна експлозия зад гърба ви действа по-ефикасно и от най-силните стимуланти. Без повече колебания двамата се втурвате през джунглата на изток. Трябва да се признае, че въпреки дребния си ръст пришълецът умее да тича. Но скоро усещаш, че нещо не е наред. Край него започват да се появяват полупрозрачни безплътни образи — ту Грегъри Пек, ту задъханият Дани де Вито, ту Силвестър Сталоун. Фигурите им минават като призраци през храсти, дървета и лиани.
— Дани! — възкликваш ти. — Какво ти става?
Вместо отговор пришълецът внезапно се препъва и пада. Навеждаш се над него.
— Ставай, Дани! Трябва да бягаме!
— Няма да мога… — глухо изрича той. — Бягай… Спасявай се поне ти…
Свиваш юмруци.
— Глупости! Няма да те изоставя!
— Излишно е… да загинем и двамата… — настоява Дани. — Остави ме… с мене е свършено… Бягай… Обещавам ти, че ще се спасиш… ще видиш… подарък…
Очите му се затварят. Стоиш нерешително, приведен над дребното тяло. Какво ще направиш сега?
Ще послушаш съвета на Дани и ще избягаш — прехвърли се на 197.
Ще го носиш на гръб — продължи на 255.
90
След като те претърсват и прибират цялата ти екипировка, полицаите те поставят от другата страна на решетките. Пако полага неимоверни усилия да се свърже по телефона с някого и най-сетне постига успех. Отсреща вероятно долитат само няколко думи, но ефектът им е поразителен. Полицаят се изпъва мирно и надава отсечен вик:
— Тъй вярно!
После измъква изпод бюрото автомат, насочва го срещу теб и замръзва в позата на героичен паметник. Съобразителният Хулио решава да последва примера му.
Напразно се мъчиш да разбереш нещо от полицаите. Те остават мълчаливи и неподвижни като скулптурна група, докато след половин час над сградата се раздава бръмченето на хеликоптер.
По-нататък събитията се развиват стремително. В стаята нахълтват четирима десантници, които не обръщат никакво внимание на обясненията на полицаите за проявената преди малко безпримерна храброст. Интересуваш ги единствено ти. Пет минути по-късно се озоваваш в хеликоптера с белезници на ръцете. Излитате, но нямаш представа накъде, защото върху главата ти е надяната плътна черна качулка.