Усмихваш се. Нищо ново под слънцето… Генерал Гарсия отдавна е най-ухажваният човек от страна на Проекта. От четиримата ръководители на „Хеспериди“ само полковник Слейн не е ходил в Малакоста. Но останалите трима неведнъж са посещавали смахнатия диктатор. А той, доколкото ти е известно, ги е посрещал с неизменно радушие и е обещавал при необходимост да им окаже пълно съдействие „в името на световния прогрес“.
Премини на 231.
104
Изстрелите ти не постигат нищо. Разбираш, че положението е отчаяно.
— Предай се, кучи сине! — свирепо крещи от прикритието си неизвестният противник. — Предай се, инак Господ ми е свидетел, че ще станеш на решето!
Ако се подчиниш, мини на 59.
Ако побегнеш надолу по склона, продължи на 81.
105
От височина около триста метра забелязваш край някои от телата тъмни кървави петна. Няма съмнение — всички са мъртви. От двеста метра вече си личи дори къде са били улучени — някои в гърдите, други в главата, а коремът на един сякаш е раздран с нож. Имаш чувството, че съвсем неотдавна на тази поляна се е разиграла жестока схватка между две банди главорези. Но тогава защо всички трупове са в еднакви униформи? Нима противникът е успял да ги избие светкавично, без да даде нито една жертва?
Вече си твърде ниско, за да отклоняваш парашута към джунглата. Ако все пак се опиташ да го направиш, продължи на 82.
Ако предпочиташ да се спуснеш направо при хеликоптерите и летящата чиния, мини на 194.
106
Неохотно признаваш, че Дани е прав. След като той не желае да бяга, трябва да помислиш за себе си. Колебаеш се още миг, после махваш с ръка на пришълеца и побягваш между дърветата.
Мини на 197.
107
Владееш ли умението ПСИХИЧЕСКА ИЗДРЪЖЛИВОСТ?
Да — мини на 224.
Не — продължи на 193.
108
През следващите няколко минути Дани усърдно те осведомява какво правят командосите:
— Оглеждат труповете… Решиха, че са се избили помежду си, за да завладеят каквото намерят… Сега се заеха с моя апарат, обсъждат дали ще могат да го отворят с насочен взрив. Ако решат да го сторят, свършено е. Няма как да избягаме толкова бързо и експлозията ще ни помете… Добре… Решиха да оставят експериментите за по-нататък, а сега да претърсят джунглата наоколо. След малко ще бъдат тук. Сядай на онзи дънер и не вдигай врява дори ако те ритнат!
Мини на 102.
109
Часът наближава четири, когато най-сетне чуваш астматичното кашляне на раздрънкан автомобилен двигател. Тихо хлопва врата и някой предпазливо подвиква:
— Хей, сеньор, тук ли сте?
Промъкваш се през царевицата към жълтеникавата светлина на автомобилни фарове. Човекът, който те чака, съвсем не прилича на луда глава. Мършаво лице, късо подстригана коса, очила с телени рамки и стар, но безупречно чист черен костюм.
Когато излизаш на светло, Рамон се намръщва:
— А, не! В този вид доникъде няма да стигнете. Сваляйте всичко. Ще облечете това.
И той ти подхвърля някакви вехти дрипи.
Докато се преобличаш, фелдшерът с извинителен глас обяснява:
— Много се забавих, обаче нямаше как. Бях при родилка. Старият Хосе ме е чакал цяла нощ у дома. Даже лампата не е посмял да запали, горкият.
След четвърт час костюмът и цялата ти екипировка (освен златните монети, ако ги имаш) са закопани дълбоко в царевичната нива. Рамон те настанява върху купчина слама в каросерията на допотопната си камионетка и бавно изрича:
— А сега, сеньор, искам да ме изслушате и да запомните добре. Каквото и да се случи, ще лежите така, без да мърдате. Не произнасяйте нито дума. Останалото е моя грижа.