Мини на 215.
125
Мини на 141.
126
След вечерята отново лягаш върху кушетката и дълго се наместваш, защото бронираните плочки на костюма те подпират ту в ребрата, ту в кръста или плешките. Най-сетне намираш почти удобно положение и се опитваш да почетеш някакъв криминален роман. Но действието се оказва толкова разтеглено, че не успяваш да се съсредоточиш и скоро заспиваш.
Внезапно те събужда леко разтърсване за рамото. Отваряш очи и виждаш над себе си същия войник, който ти донесе вечерята. Преди да запиташ какво става, той тихо прошепва:
— Последвайте ме, ако обичате, сър.
Разсънваш се моментално. Не толкова думите, колкото самият глас на войника ти подсказва, че е станало нещо. А в „затвора“ може да се случи само едно — началото на операцията. Скачаш, грабваш шлема от бюрото и тръгваш към вратата. Както си очаквал, войникът не те повежда към изхода, а по дългия коридор към заседателната зала. Вече няма съмнение — това е началото на „Звезден гост“.
Докато крачиш напред, ти хвърляш поглед през прозорците на коридора и виждаш още нещо, което потвърждава догадките. Пистата е осветена от прожектори и върху нея се подготвят за излитане четири самолета — два за операцията и два резервни. Усмихваш се и потупваш с длан по шлема. Днес ти върви… а Морти сигурно ще умре от мъка за евтините си трикове.
Мини на 199.
127
Този път попадаш в капана на собствената си хитрост. Едно е да заредиш с експлозив даден обект, а съвсем друго — да обезвредиш зарядите. Рискуваш при най-малкото погрешно движение да хвръкнеш във въздуха.
Ако поемеш този риск, избери сам на кой епизод ще преминеш — 62 или 34.
Ако предпочиташ да оставиш хеликоптерите на мира, прехвърли се на 212.
128
За щастие джунглата по платото Меса Пердида не е от амазонски тип и успяваш да насочиш парашута към място, където растителността е сравнително ниска. Приземяваш се на петдесетина метра от поляната. Гъстата зеленина те обгръща от всички страни. Колкото и да се взираш, не успяваш да забележиш и следа от откритото пространство — ако не го бе видял със собствените си очи, не би могъл да го откриеш. Разкопчаваш коланите, после смъкваш парашута от клоните на близкото дърво и го смачкваш на топка. След малко устройството за самоунищожение ще го запали, унищожавайки доказателствата за твоето приземяване.
Ако тръгнеш веднага към поляната, мини на 83.
Ако предпочиташ да изчакаш пет минути, продължи на 222.
129
В коридора пред заседателната зала те чакат двама техници, с чиято помощ трескаво навличаш херметичния костюм. Няколко минути по-късно с шлем под мишницата отваряш вратата и прекрачваш напред.
Мини на 199.
130
През целия ден се укриваш между купища сандъци и чували. Привечер започваш да се тревожиш дали не са те пратили за зелен хайвер. Но страховете ти са напразни. Към полунощ Диего се появява и те повежда по безлюдния кей към кораба. Морякът на мостчето не ти обръща никакво внимание — изглежда, че има интерес да си затваря очите. Намираш си скривалище в трюма и оставяш времето да реши съдбата ти.
На сутринта „Ла гуапа“ потегля благополучно. Изчакваш още един ден, преди да напуснеш укритието. Когато научава за теб, капитанът побеснява, но не му остава нищо друго, освен два дни по-късно да те предаде на полицията в Тампико.
Мини на 342.
131
Извиваш глава към поляната и с напрежение изчакваш развоя на събитията.
— Не одобрявам подобен начин на действие — обажда се Дани иззад теб. — Да отнемаш човешки живот…
Думите му са прекъснати от експлозия. Миг след нея се раздават изстрели на автомати и картечници — командосите водят огън във всички посоки. Хвърляш се на земята, притискайки пришълеца под себе си. Няколко куршума профучават през клоните над главата ти. После продължаваш подхванатата тема:
— И аз не го одобрявам. Само че първо ще трябва да решим дали онези там са хора.
Дани се измъква изпод теб и енергично размахва късите си ръце.
— Хора са, знаеш го много добре. И не е тяхна вината, че са такива.
— Да. Гарсия ги е направил. Училищата за сираци и прочие. Но пък и той не е виновен — и него нещо го е направило такъв…