Выбрать главу

Не довършваш, защото през листата просвистява нов откос и трябва да се притиснеш към земята.

— Точно така! — тържествува Дани. — Най-сетне малко истинска разумност!

— Е добре, кой е виновен тогава? Няма виновни, няма никой за наказване и всичко си остава както преди…

— Грешката ти е, че търсиш кого да накажеш, а не как да превъзпиташ хората така, че да станат добри. Като при това запазиш живота им, естествено…

Въздъхваш. Тия от космоса са или ангели, или идиоти. И в двата случая ще има да береш доста ядове.

— Прекратиха стрелбата и сега ще претърсват наоколо — обажда се Дани. — Седни на онзи дънер и не мърдай дори ако те ритнат.

Мини на 102.

132

Съществото с образа на Грегъри Пек лежи неподвижно. Поднасяш храната към носа му. Никакъв резултат. Опитваш отново… и ръката ти преминава през лицето му. Тихичко се изругаваш за глупостта. Разбира се, това, което виждаш, е само илюзия. Истинското му лице е някъде около корема на високата фигура, с която ти се представя.

Този път опитът ти е успешен. Грегъри Пек замаяно отваря очи, надига се и поема храната. Апетитът му се оказва поразителен за толкова дребно същество. След няколко минути от гощавката не остава и троха.

— Е, сега вече можем да поговорим — бодро заявява пришълецът, докато сяда срещу теб с кръстосани крака. — И вземи да свалиш тоя шлем. Няма опасност от заразяване, а усещам, че се задушаваш.

Мини на 49.

133

— Момент — намесва се неочаквано Железния Чарли. — Трябва да решим още един малък проблем, но той е в рамките на моя отдел.

Вратата на заседателната зала се отваря и за твое учудване през нея прекрачва… Морти. По всичко личи, че изгаря от желание да излети за първата фаза на операцията — дори е успял да облече херметичния костюм.

— Какви са тия циркове? — нетърпеливо пита полковник Слейн. — Нямаме нито минута за губене.

— Веднага ще свършим, сър — успокоява го майорът и се обръща към теб. — Мисля, че разбираш за какво става дума. Преди малко Морти ме помоли за разрешение да излети вместо теб. Казва, че днес бил негов ред да дежури. Нямам време да проверявам графиците, обаче ако наистина е така, може би ще е редно да му отстъпиш мисията. Лично аз смятам, че Морти е по-добре подготвен от теб, но в крайна сметка трябва да решиш сам.

Вглеждаш се в лицето на майора, обаче то е безстрастно като индианска маска. Очевидно Железния Чарли не желае да ти оказва натиск. Какво ще решиш сега?

Ако приемеш предложението, прехвърли се на 92.

Ако предпочиташ да заминеш сам, продължи на 216.

134

Отдръпваш се към другия край на поляната и сядаш близо до един от хеликоптерите. Нервите ти са обтегнати до скъсване от зловещата тишина, нарушавана само от бръмченето на облаци мухи над труповете. Минават около двайсет минути, без да се случи каквото и да било.

Ако имаш радиостанция, премини на 27.

Ако нямаш радиостанция, но имаш пасивен приемник, продължи на 86.

Ако нямаш нито едното, нито другото, но все пак искаш да се свържеш с ръководството на операцията, можеш да се опиташ да използваш радиостанциите в хеликоптерите. При такъв избор попадаш на 230.

Ако не искаш да правиш нищо и продължиш да изчакваш, мини на 212.

135

Мини на 141.

136

Решаваш, че е безсмислено да гониш изплашения старец. Все едно, нищо няма да постигнеш. С невероятна за годините си бързина той прекосява моста и изчезва между дърветата.

Избери сам на кой епизод ще преминеш — 110 или 41.

137

Отблъскваш се като пружина и след миг отново си прав. Без рибата, но поне главата и ръцете ти са невредими. Изправил си се тъкмо навреме — над водата изхвръкват няколко пирани, опитващи да те догонят дори извън родната си среда.

Влачейки кордата, изскачаш на брега и започваш да теглиш с всичка сила, но докато достигне брега, уловът ти вече е доста оскъден — глава, кости с по някое парче месо и три-четири пирани, подведени от собствената си лакомия. Е, общо взето ще стигне за обяд.

— Защо не ме послуша? — обажда се зад гърба ти Дани.

Обръщаш се ядосано.

— Ти да не си луд, бе приятел? Щяха да ме оглозгат за пет секунди!

— Нямаше — уверява те той. — Бях готов да им внуша, че си парче дърво.

Философски свиваш рамене. Може и да е прав, но предпочиташ да не си играеш на криеница с изгладнелите пирани.