Премини на 273.
138
Светкавично се обръщаш и обсипваш с изстрели храстите вляво от пътя. Но този път съдбата ти виси на косъм. Отново можеш да разчиташ само на шанса си.
Избери следващия епизод — 16 или 45.
139
Ти се представи отлично. За награда можеш да си избереш майсторско владеене на едно от следните умения: СТРЕЛБА, РЪКОПАШЕН БОЙ, БЪРЗИНА или СИЛА. Ще го владееш ДОПЪЛНИТЕЛНО — освен трите, които ще си избереш в следващия епизод.
А сега премини на 116.
140
Навеждаш се над най-близкото тяло. Ако досега все още си имал някакви съмнения, погледът отблизо ги разсейва окончателно. Човекът е мъртъв поне от два часа. Точно срещу сърцето се чернеят три дупки от куршуми. Около тях платът на десантния комбинезон е обгорял — изстрелите са били от упор. Обръщаш трупа и изтръпваш. Гърбът е разкъсан, буквално превърнат в кървава каша. Тихо изругаваш. Куршумите са били специални — от онези, които се разпадат в тялото и разкъсват всичко по пътя си.
Вдигаш автомата на мъртвеца и изваждаш пълнителя. Да, зареден е с точно такива патрони. Но какво означава това? Да не би командосите да са се избили взаимно? Точно по време на изключително важна акция? Едва ли… освен ако хипотезата ти за бактериологично заразяване се окаже вярна. Може би някакъв другопланетен вирус е поразил мозъците им. Но в такъв случай би трябвало поне един да е останал жив. Сърцето ти се свива. Хубава перспектива — безумен убиец, спотаен някъде в джунглата. Костюмът може да те предпази донякъде, но един куршум в шлема ще те принуди да дишаш от външния въздух.
Иззад гърба ти долита тихо пращене. Трескаво се обръщаш, но това е само горящият парашут. Бавно обикаляш поляната и преброяваш труповете — точно трийсет и шест души, по шестима на хеликоптер. А в самите хеликоптери има нещо странно, но разбираш какво е то едва когато ги оглеждаш по-внимателно. Шаситата на два от тях са строшени, трети е кацнал накриво между клоните на няколко ниски дървета. Очевидно двигателите им са отказали във въздуха и пилотите едва са успели да се приземят. Още едно потвърждение, че в близост до НЛО всякакви електрически прибори престават да работят.
Оглеждаш се наоколо още веднъж и погледът ти спира върху наклонения диск, забит с единия си ръб дълбоко в земята.
Мини на 173.
141
След по-малко от десет минути отново стоиш пред полковника, който те гледа тъй, сякаш е готов да те застреля на място.
— Това надминава всякакви граници! — свирепо ръмжи той. — Заради вас губим скъпоценно време. Кой знае какви ги върши Гарсия в момента…
— Вината е моя, сър — обажда се Железния Чарли.
Слейн рязко се обръща към него.
— С вас ще говорим по-късно, майоре. А сега се погрижете да изстреляте тоя младеж с резервния самолет… и дано този път всичко мине без грешка.
Продължи на 216.
142
За щастие под таблото намираш комплект инструменти, но дори и така свалянето на радиостанцията се оказва ужасно сложна работа. Когато най-сетне свършваш, целият си облян в пот и имаш чувството, че ще се свариш в херметичния костюм.
Продължи на 198.
143
Докато се спускаш към земята, изгревът пламва изведнъж, както става в тропиците. Поглеждаш надолу. Гледката вече ти е позната от спътниковата фотография, която видя преди малко повече от час. Но едно е да разглеждаш снимки, а съвсем друго — да слизаш право към поляна, върху която лежи… е, специалистите може и да се дразнят от израза „летяща чиния“, обаче онова там долу си е точно чиния!
ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: На 24 юни 1947 година при полет с частния си самолет над щата Вашингтон бизнесменът Кенет Арнолд забелязва във въздуха девет загадъчни обекта. Единият от тях напомня полумесец с малък купол по средата, останалите са плоски дискове. Според описанието на Арнолд движението им е „като на чинии, хвърлени по водата“. След приземяването си той разказва за случая на служителите от летището. Благодарение на вестниците тази история придобива широка известност и дава начало на названието „летящи чинии“.
Добре, чинията все пак ти е позната от снимката. Пък и точно заради нея идваш. Много по-неприятно е онова, което виждаш в другия край на поляната — шест хеликоптера със знаците на местните военновъздушни сили. И като връх на всичко около хеликоптерите лежат неподвижно човешки тела, облечени в десантни униформи.
Прехапваш устни. Много ти се иска да повярваш, че са заспали, но неестествените им пози говорят за нещо друго. А близостта на диска още повече засилва опасенията ти. Поляната май не е твърде здравословно място.