167
Без да показва, че те е чул, човечецът продължава паническото си бягство.
Премини на 136.
168
Докторът подскача от възмущение.
— Идиоти! И двамата сте идиоти! Да ми погодите такъв номер! — Той ти праща един последен яростен поглед и бързо се навежда над стенещия свързочник. — Рики! Чуваш ли ме? Рики! Случвало ли се е напоследък да се храните някъде двамата с Морти?
Налага му се да повтори въпроса още няколко пъти, докато най-сетне Рики отваря очи.
— Морти ли?… Чакай малко, док… Морти… Да, сещам се… Вчера… Вчера обядвахме заедно… в „Небесния дракон“…
Хеджес се изправя и трескаво измъква от джоба на якето си радиотелефон.
— Свържете ме с полковник Слейн. Да, с полковника!… Ало, сър. Първа фаза трябва да се отмени. Незабавно!
Ако си облечен в херметичен костюм, продължи на 153.
В противен случай мини на 97.
169
Светкавично насочваш оръжието към смаяните полицаи. Владееш ли едно от двете умения: БЪРЗИНА или СТРЕЛБА?
Да — мини на 186.
Не — продължи на 229.
170
Тъкмо отново сядаш в джипа, когато към портала се задава инструкторът Дейв — грамаден негър, облечен напук на палещата жега в плътно закопчан маскировъчен костюм със сержантски нашивки. Като те забелязва, той енергично размахва ръце. Изчакваш го и се усмихваш.
— Привет, Дейв.
— Здрасти — отвръща той с боботещ глас. — Добре че те забелязах. Преди малко ми се обади Морти. Търси те под дърво и камък.
Неволно се намръщваш. За да попадне в Оперативния отдел, човек трябва да е щур (и ти самият не правиш изключение), но Морти е най-щур от всички. Дава мило и драго, за да се докопа до някое извънредно дежурство. Направо е откачил и твърдо вярва, че тъкмо на него ще се падне късметът да излети пръв, когато започне операция „Звезден гост“.
— И какво иска? — питаш ти, като се мъчиш да прикриеш недоволните нотки в гласа си.
— Да му поемеш дежурството днес. Нещо не се чувствал добре.
Я гледай ти! Това е нещо ново. Тъкмо Морти да се откаже от дежурство.
— Обещава да те смени в събота — добавя Дейв и се ухилва многозначително.
Ухилваш се и ти. Морти пак пробутва изтърканите си номера. В Оперативния отдел всички са малко суеверни и твърдо вярват, че ако най-сетне нещо се случи, то ще е някоя нощ срещу неделя. Затова съботното дежурство се цени най-високо и Морти неведнъж е хитрувал, за да го поеме.
Готвиш се да кажеш нещо от този род, но изведнъж ти минава нова мисъл. Добре де, ами ако Морти наистина е болен? Всичко се случва. Човешко е да му помогнеш. Но пък от друга страна… ако наистина беше болен, щеше ли да мисли за дежурството в събота?
Решавай. Ако се съгласиш да поемеш днешното дежурство и да отстъпиш съботното, мини на 184.
Ако откажеш, продължи на 32.
171
Ако владееш умението ТЕХНИКА, мини на 142.
В противен случай продължи на 240.
172
Пред очите ти причернява. Мускулите ти се сгърчват с чудовищна сила и сами запокитват рибата нанякъде. Когато след две-три секунди се опомняш, от змиорката няма и помен.
Продължи на 274.
173
Над поляната продължава да царува зловеща, мъртвешка тишина. Обзема те тягостно чувство и неволно си припомняш случая с капрал Валдес.
ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: През нощта на 25 срещу 26 април 1977 година чилийският капрал Армандо Валдес заедно с още седем войници патрулира из областта Путре на 2 200 километра североизточно от Сантяго, близо до границата с Боливия. След полунощ патрулът спира на бивак в джунглата. Внезапно на около 20 метра от бивака пламва сферична виолетова светлина. Капрал Валдес прави няколко крачки към нея и смаяните войници виждат как тялото му постепенно изчезва. Четвърт час по- късно Валдес отново се появява — по думите на един от свидетелите „плавно като образ върху екрана на телевизор“. Преди да загуби съзнание, капралът успява само да промърмори: „Момчета, момчета, вие не знаете нито кои сме, нито откъде идваме. Пак ще се върнем…“
Часът е 4.15 сутринта. Капрал Валдес спи почти 15 часа, а след събуждането си не помни нищо. Но макар че се е бръснал предната вечер, лицето му е обрасло с гъста брада. Датникът на ръчния му часовник показва 30 април — сякаш за тези 15 минути изчезналият е бил някъде в течение на цели четири дни.
Но сегашното ти положение е много по-зловещо от онова на капрал Валдес. Каквото и да е убило десантниците, то се намира в този диск. Унищожило ги е по някакъв начин със собствените им куршуми. Но как? През главата ти мигновено прелитат безброй предположения, едно от друго по-фантастични. Може би е създало дубликати от куршумите… или ги е отразило обратно към стрелците… или пък чрез въздействие върху психиката е принудило командосите да се застрелят взаимно… Нямаш представа коя от тия хипотези ще се окаже вярна, но в едно си категорично уверен: вътре има нещо, което може да убива и го прави без колебание. А ако не успееш да се справиш с него, вероятно ще убие и теб.