Выбрать главу

Премини на 190.

5

Опитваш се да възразиш… и внезапно усещаш, че си загубил власт над своето тяло. Краката ти сами правят крачка към храстите, после още една и още една — все по-бързо. Напрягаш цялата си воля, за да ги спреш.

Ако владееш умението ПСИХИЧЕСКА ИЗДРЪЖЛИВОСТ, прехвърли се на 144.

В противен случай попадаш на 197.

6

Сега проклинаш собствената си хитрост. Едно е да заредиш с експлозив даден обект, а съвсем друго — да обезвредиш зарядите. Но няма друг начин да се добереш до бисквитите. Ако поемеш риска, избери сам на кой епизод ще продължиш — 62 или 93.

Ако смяташ, че подобно начинание е чисто самоубийство, прехвърли се на 202.

7

За сън не можеш и да помислиш. Сядаш в хола, включваш телевизора и безцелно започваш да прехвърляш от канал на канал. Изобщо не обръщаш внимание на картините, които се сменят върху екрана. Така минава повече от час. Но внезапно преживяваш най-голямото потресение в своя живот — пред тебе се появява физиономията на Морти. Лицето му е потно и изкривено от болка, по челото му са полепнали влажни кичури коса. Скачаш от дивана, пристъпваш към телевизора и се вслушваш в гласа на говорителя:

— … арестуван от националната гвардия на Малакоста преди около два часа. Президентът на страната, генерал Франсиско Гарсия, е настоял за незабавно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Според него тази груба и неоправдана намеса във вътрешните работи на една суверенна държава още веднъж доказва имперските амбиции на Съединените щати…

Сега разбираш всичко — и изчакването, и отмяната на операцията. Морти наистина е бил болен и не е успял да се справи. А залавянето му ще предизвика грандиозен международен скандал, който вероятно ще сложи край не само на днешната операция, но и на целия Проект „Хеспериди“. И това не е всичко. Ако в Малакоста наистина е кацнал другопланетен космически кораб, има опасност генерал Гарсия да го завладее. От всичко, което си чувал за този смахнат диктатор, можеш да съдиш, че му липсват само супероръжия, за да създаде на света огромни неприятности. Е, сега случаят му предлага възможността да си ги набави. Не без твоята скромна помощ, разбира се…

8

Владееш ли умението СТРЕЛБА?

Да — продължи на 70.

Не — прехвърли се на 104.

9

Телефонът повече не звъни и това те убеждава, че си имал право. Ако Морти беше толкова зле, щеше да се обърне към полковник Слейн, а полковникът не си поплюва. Досега сто пъти да те е викнал по специалната връзка — той и без това обича да проверява бойната готовност.

Следобедът минава толкова скучно, че почваш да съжаляваш задето отказа на Морти. Чудо голямо — дежурство в събота. Честно казано, никога не си вярвал в тия суеверия за нощта срещу неделя и ако те беше помолил някой друг, сигурно щеше да се съгласиш на замяната. А през почивните дни би могъл да отскочиш до Карсън Сити или дори до Лас Вегас. Но така или иначе изборът е направен, тъй че няма какво повече да мислиш по въпроса.

След този скучен следобед и още по-скучната вечер пред телевизора решаваш да си легнеш рано. Сънят ти както винаги е спокоен и имаш чувството, че едва си затворил очи, когато те събужда оглушителен звън.

Скачаш, изключваш сигналната инсталация и светкавично се обличаш. Вече толкова пъти са те вдигали по тревога, че вършиш всичко автоматично. Опитваш да се свържеш с базата, но телефонът непрекъснато дава заето. Е, няма как, ще трябва да отидеш дотам и да докладваш, че си приел тренировъчното повикване. Намяташ коженото яке, защото пустинните нощи са хладни и излизаш навън.

Докато караш джипа към базата, на няколко пъти се прозяваш от отегчение. Тия учебни тревоги започват да стават банални. Но отегчението ти моментално изчезва, когато виждаш, че охраната пред портала е удвоена. Момчетата те познават и обикновено те пускат да минеш без формалности. Този път обаче трябва да спреш и да представиш пропуска. Началникът на караула дълго се взира в снимката, сякаш те вижда за пръв път, а през това време двама войници те държат под прицел, като че си дошъл специално да взривиш базата. Сърцето ти изтръпва. Какво означава това? Да не би…

Когато най-после те пускат да минеш, ти подкарваш като луд към щаба. От далечината долита грохотът на реактивни двигатели и виждаш как на фона на звездите бавно се издига издълженият черен силует на самолет, изхвърлящ зад себе си сноп от ярки пламъци. Вече не се съмняваш — операция „Звезден гост“ е започнала.