Выбрать главу

Премини на 66.

186

Още първият куршум отхвърля Хулио към решетките. Пако обаче отскача зад бюрото, готов за стрелба. Трябва незабавно да се измъкваш от тази сграда!

Избери сам на кой епизод ще продължиш — 119 или 182.

187

Внезапно водата около рибата започва да клокочи. Имаш чувството, че някъде на дъното е избухнал миниатюрен вулкан. Плячката се мята насам-натам с удвоена сила. В първия момент не разбираш какво става, но при един неин отчаян скок забелязваш, че по цялото й тяло са увиснали на гроздове други, по-дребни риби. На големина не надхвърлят човешка длан, но още първият поглед ти е достатъчен, за да изтръпнеш. Пирани — ужасът на южноамериканските реки! Невероятно хищни и лакоми, тези риби-убийци се движат на големи групи, способни само за две-три минути да оглозгат до кости цял кон или бивол.

Опъването на кордата отслабва — изглежда, че пираните са изгризали плавниците на рибата и тя вече няма как да се дърпа. Започваш да теглиш с всичка сила, но докато достигне брега, уловът ти вече е доста оскъден — глава, кости с по някое парче месо и три-четири пирани, подведени от собствената си лакомия. Е, общо взето ще стигне за обяд.

Премини на 273.

188

— Благодаря за сведението, Херкулес! — радостно възкликва Гарсия. — Нататък ще се справя и сам.

Преди да реагираш, в ръката на един от телохранителите като по магия се появява пистолет. Отеква изстрел и ти падаш с дупка в челото. Това е краят на твоя живот — последната кървава точка на операция „Звезден гост“.

189

Мини на 162.

190

Заповедта да напуснеш страната изглежда най-разумна. Ако не се бавиш, имаш известни шансове да успееш. Според картата само осемдесет километра те делят от голямото пристанище Пуерто Осо. Смущенията в ефира подсказват, че навярно цялата войска и полиция са вдигнати на крак. Нормално — генерал Гарсия ще отбранява със зъби и нокти скъпоценната летяща чиния от външни посегателства. Така или иначе, единственият ти шанс за бягство сега е в бързината. Ако изоставиш диска и незабавно се насочиш към Пуерто Осо, продължи на 147.

Ако решиш да се предадеш на хората на диктатора, може би също имаш известни шансове. Разполагаш с поне един коз пред генерал Гарсия. По всичко личи, че той проявява изключителен интерес към космическите пришълци, а следователно и към Проект „Хеспериди“. Можеш да му обещаеш, че ще бъдеш негов агент в Проекта. А върнеш ли се отново на родна земя… има да чака вести от теб. Ако избереш този вариант, прехвърли се на 166.

Ако възнамеряваш въпреки инструкциите да изпълниш мисията си докрай и да не оставиш летящата чиния на диктатора, бъдещето изглежда съвсем неясно. Не можеш нито да сложиш диска в джоба си и да го отнесеш, нито да го отбраняваш срещу цялата армия на генерал Гарсия. Но ако все пак предпочетеш този начин на действие, премини на 212, за да решиш какво ще правиш.

191

Трескаво се надигаш, но не си бил достатъчно бърз. Огнена болка пронизва едновременно лицето и ръцете ти. Из водата бликват кървави струи и пираните озверяват двойно повече. Сетне остри челюсти разкъсват шията ти като бръснач. Това е краят. Още няколко секунди безредни скокове из водата… и тялото ти се отпуска безжизнено сред гъмжилото от хищни риби. Въпреки костюма, скоро от теб ще останат само гладко оглозгани кости…

192

Каква е целта ти?

Да стигнеш до Пуерто Осо и да се измъкнеш от страната — мини на 12.

Да се предадеш в най-близкото полицейско управление — продължи на 87.

193

Напразно напрягаш всички сили. Загадъчното чуждо влияние те е парализирало и не ти позволява да помръднеш дори пръста си. Можеш само да стоиш на място и да се надяваш, че всичко ще мине благополучно.

Продължи на 91.

194

Когато най-сетне стъпваш на земята, първата ти работа е да смачкаш парашута на топка и да се отдръпнеш настрани. След малко устройството за самоунищожение ще го запали, унищожавайки доказателствата за твоето приземяване. Подобна предпазливост често може да се окаже полезна — особено в държави, управлявани от смахнати диктатори.

Продължи на 68.

195

Отдалечаваш се от хеликоптера и отново хвърляш поглед към диска. Имаш чувството, че тази метална грамада ти се подиграва със своята гладка непроницаемост.