Ако имаш оръжие и решиш да изстреляш няколко куршума по летящата чиния, мини на 17.
Ако се опиташ да пробиеш в нея отвор с помощта на една от шрапнелните бомби, продължи на 31.
Ако засега предпочиташ да не предприемаш нищо решително, отгърни на 134.
196
Скоро бягането се превръща в истински кошмар. Джунглата не е толкова гъста, колкото например в района на Амазонка, но на пътя ти непрекъснато се изпречват храсти и лиани. Крепиш Дани върху раменете си с дясна ръка, а с лявата предпазваш лицето си от острите шипове по листата. Но въпреки всичко след четвърт час си жестоко издраскан. Задъхваш се като риба на сухо, мускулите ти изгарят от напрежение.
Внезапно земята под краката ти трепва като от земен трус. Нямаш време дори да помислиш какво е това — изработваните с години рефлекси решават вместо теб. Светкавично се хвърляш в дълбок овраг, по дъното на който тече мътен поток. Докато закриваш безжизнения Дани с тялото си, над джунглата се разнася тътенът на ужасна експлозия и ударната вълна помита дърветата наоколо. По гърба ти се посипват откършени клони.
Когато грохотът стихва, бавно се изправяш на крака и изпълзяваш от оврага с тежкия си товар. Можеш само да подозираш какво е станало — ония идиоти сигурно са обстреляли диска, или са опитали да го отворят.
— Точно така — обажда се зад гърба ти гласът на пришълеца. — Искаха да пробият корпуса с насочен взрив. Сигурно ще те опечаля, ако ти кажа, че и генерал Гарсия беше с тях, но предвидливо се отдалечи на безопасно разстояние. Сега лети обратно към столицата.
— Дълбоко съм опечален — изръмжаваш ти през зъби.
— Ето, така си и знаех. А не е правилно… Все пак това е човешки живот… Хайде, свали ме на земята. Починах си и ще мога да походя…
Когато го сваляш на земята, Дани наистина изглежда ободрен. Оглеждаш се наоколо. Трябва да продължите на изток, към връх Ел Пико. Ако имаш компас, прехвърли се на 50.
Ако нямаш, то поне знаеш ли как да се ориентираш по слънцето и звездите? Това умение не е включено в предварителния списък, тъй че ще трябва да признаеш откровено.
Да — мини на 50.
Не — продължи на 203.
197
Сякаш невидима сила те тласка напред с шеметна скорост. Сам си изумен от пъргавината и ловкостта, с която се носиш из джунглата. След десетина минути безумен бяг изведнъж тялото ти само се хвърля в дълбок овраг, по дъното на който тече мътен поток. Преди да можеш се запиташ каква е причината, земята потреперва. Няколко секунди по-късно над джунглата се разнася тътенът на ужасна експлозия и ударната вълна помита дърветата наоколо. По гърба ти се посипват откършени клони.
Когато грохотът стихва, бавно се изправяш на крака. Малко си понатъртен, но иначе нищо ти няма.
Измъкваш се от оврага и продължаваш през джунглата с наведена глава. Не знаеш откъде си го разбрал (впрочем, досещаш се), но си уверен в едно — дискът се е взривил и от твоя нов познат, както и от командосите на Гарсия, е останал само огромен кратер в платото.
Вече не можеш да направиш нищо друго, освен да се измъкнеш от Малакоста. Ако съдиш по картата, до края на платото остават около 30 километра. Труден преход, но до вечерта ще се справиш.
Мини на 329.
198
Предположенията ти се оказват правилни — на около двеста метра от поляната радиостанцията работи без никакви проблеми. Ефирът обаче е пълен с ужасни смущения — бучене пращене, писукане, трясък… Намръщваш се. Някой заглушава радиопредаванията на всички честоти. И това може да бъде само работа на местните военни.
Премини на 66.
199
Дългата маса в заседателната зала е отрупана с купища документи, карти и фотографии. Над тях са се надвесили трима от четиримата шефове на Проекта: полковник Слейн, политическият координатор Доналд Мърчисън и прекият началник на Оперативния отдел — майор Чарлс Уини. Майорът пръв обръща глава към вратата и ти неволно се усмихваш. Добрият стар Чарли… Железния Чарли, както го наричате в отдела, макар че нито едно от момчетата не би се осмелило да изрече прякора в негово присъствие. А майор Уини наистина е железен човек. Бивш пилот-изпитател, оцелял в осем катастрофи… и завинаги парализиран след деветата. При подобни обстоятелства друг на негово място би се отчаял. Но Железния Чарли успял да постигне своето — въпреки инвалидната количка останал на редовна служба и си спечелил такава слава, че бил поканен за участие в Проекта.