Поклащаш глава. Цялата процедура е отработена до най-малки подробности, а и ролята ти наистина не е толкова решаваща, колкото би могло да изглежда отстрани.
Ако идваш от пистата, мини на 216.
Ако идваш от дежурната стая, продължи на 133.
232
Никога, дори и на най-успешните тренировки, не си постигал такъв фантастичен резултат. Макар и смазан от умора, след два часа вече стоиш в подножието на Ел Пико. Дробовете ти изгарят, пред очите ти се въртят червени кръгове, лицето и дланите ти са покрити с дълбоки драскотини. Но всичко това няма значение. Важното е едно — въпреки всичко Дани все още е жив.
— И ще бъда — довършва мисълта ти пришълецът, докато го сваляш на земята. — Ако мобилизирам последните си запаси от енергия, ще издържа още поне час. Предостатъчно време, за да достигнем спасителната станция. Но преди това искам да ти кажа няколко думи.
Мини на 324.
233
Дори и по свестен път камионетката едва ли би могла да вдигне повече от петдесет километра в час, а това шосе е покрито с дупки като лунната повърхност. Но въпреки друсането умората постепенно те надвива и ти задрямваш.
Внезапно се събуждаш от рязко спиране. Небето е започнало да просветлява. Питаш се колко ли още остава до Пуерто Осо, но груб глас прекъсва мислите ти.
— Документи!
Настава безкрайна пауза. После дочуваш тежки стъпки по асфалта и само на две педи от теб над ръба на каросерията надниква ъгловата физиономия, в която главните забележителности са черните очила, масивната челюст и униформената барета.
— А този кой е?
Изтръпваш. Намираш се в капан и не виждаш никакъв изход, освен да нападнеш незабавно… или да се надяваш на Рамон.
Ако нападнеш още сега, продължи на 155.
Ако изчакаш, мини на 26.
234
Изваждаш радиостанцията и се опитваш да я включиш, но всичките ти усилия остават напразни. Не си учуден — в много от описанията за срещи с НЛО се споменава, че близо до тях електрическата апаратура престава да работи. Ако решиш да се отдалечиш от поляната и отново да потърсиш връзка с базата, мини на 198.
Ако разполагаш с пасивен приемник и искаш да провериш дали има съобщения за теб, продължи на 86.
А ако се откажеш от опитите за свръзка и предпочетеш да изчакаш, прехвърли се на 212.
235
В очите на генерала изведнъж пламва ярост. Той изскача иззад бюрото и с всички сили те блъсва в гърдите.
— Сядай! Сядай, кучи сине!
За щастие ударът ти е придал правилна посока и ти рухваш в грамадно кожено кресло. Гарсия стои пред теб разтреперан, озъбен, със стиснати юмруци. Вече не се съмняваш — този човек е луд.
— И защо всички вие, гринговците, толкова обичате да се перчите? — злобно пита той, явно без да очаква отговор. — Да, имам човек в Проекта. И между нас казано, същият боклук като теб. Колко пъти съм му казвал: омбре, щом си в моя кабинет, седни. Недей да стърчиш като върлина. Обаче не! Непременно трябва да покаже колко е висок!
Няколко секунди генералът мълчи, а когато проговорва отново, тонът му е съвсем друг — печален и почти дружелюбен.
— Е, кажи какво да те правя сега? Защо ти трябваше да отваряш дума за агенти в Проекта? Правиш ми се на много умен, нали? А после — пак Гарсия виновен! Лъжат! Всички лъжат! Гарсия обича хората! Гарсия обича своя народ! Гарсия обича целия свят! Ако върши нещо жестоко, то е в името на идеалите, в името на всеобщото добруване. И ще продължи по пътя си, каквото и да става. Да, онези идиоти взривиха кораба, като се опитаха да влязат, но това не променя нищо. Друг ще дойде и този път ще бъде мой.
Генералът млъква и леко кима на някого зад гърба ти. Преди да успееш да направиш каквото и да било, отеква оглушителен изстрел, върху тила ти сякаш се стоварва падаща скала и светът мигновено потъва в мрак. Проект „Хеспериди“ остана с един агент по-малко…
236
Може би онова китайско предсказание е било по-точно, отколкото подозираш. Така или иначе, ти наистина оставаш на място. Защото само след няколко минути те прорязват жестоки болки в корема. Опитваш се да прикриеш това, но доктор Хеджес веднага усеща състоянието ти и след малко линейката те откарва заедно с Рики. Диагнозата е категорична: хранително отравяне.