Паркингът пред щаба е претъпкан с небрежно паркирани автомобили. Вратите на много от тях зеят отворени. Наоколо нетърпеливо крачат напред-назад техници, военни, колеги от Оперативния отдел. Някои напират да влязат в сградата, но охраната не пуска никого.
Забелязваш в тълпата едрата фигура на Дейв и го дръпваш настрани. За разлика от друг път по лицето му няма и следа от усмивка. Още преди да го попиташ каквото и да било, той те поглежда сериозно и кимва.
— Така е, мой човек. Няма шега. Операцията започна. Преди малко изстреляха Морти. На всички останали е наредено да чакат заповеди.
— Къде е станало? — развълнувано питаш ти. — Кога?
Дейв поклаща глава.
— Още нищо не са казали. Не се вълнувай, скоро ще разбереш. Нали виждаш, вече ви подготвят самолета.
И той кимва към пистата, където под светлината на прожекторите група техници се суетят около грамадния транспортен самолет „Херкулес С-130“.
Мини на 60.
10
Старият селянин се усмихва лукаво.
— Добре сеньор, както речете. Ама мисля, че поех голям риск, дето разговарях с вас. Тая монета си я заслужих, тъй да знаете.
Ама че мошеник! Нищо не свърши и пак настоява за възнаграждение. Ако му дадеш монетата и го пуснеш да си върви, продължи на 110.
Ако му кажеш да се маха без повече приказки, мини на 41.
11
Предположенията ти се оказват правилни — на около двеста метра от поляната радиостанцията работи без никакви проблеми. След няколко опита установяваш връзка с крайцера „Ливингстън“. Предаването е кодирано, тъй че можеш да говориш с открит текст. Новините обаче не са обнадеждаващи. Товарният „Херкулес“ вече е излетял, но не се знае дали ще може да дойде — цялата армия на Малакоста е вдигната в пълна бойна готовност и представителят на Гарсия в ООН остро е протестирал срещу „грубата и с нищо непредизвикана намеса във вътрешните работи на една суверенна държава“. Получил е поддръжката на повечето от независимите държави и се очертава крайно неприятен дипломатически скандал.
— Добре де, какво да предприема? — раздразнено питаш ти. — Положението тук не е предвидено от никакви инструкции. Имам работа не само с летяща чиния, но и с цяла камара трупове.
Гласът отсреща става остър.
— Инструкциите ви са били да не влизате в сблъсък с местни жители!
— Не става дума за сблъсък — възразяваш ти. — Преди мене тук е пристигнала десантна част и доколкото мога да преценя, всички са мъртви.
— Изчакайте! Изчакайте! — бързо отговарят от „Ливингстън“. — Ще се свържем с вашата база и ще им предадем какво е положението. Постарайте се да изясните причината за смъртта на десантниците и се обадете до един час за нови инструкции.
С това разговорът приключва. Докато прибираш радиостанцията, ти ядосано хапеш устни. Дявол да го вземе, само дипломатически усложнения липсваха! Ако стане напечено, ония от голямото началство като нищо могат да те изоставят на произвола на съдбата.
Върни се на 83, за да решиш какво ще предприемеш сега.
12
Докато се приближаваш към него, старецът гледа с широко разтворени очи странния ти костюм. Сигурно му приличаш на пришълец от друга планета.
— Няма да ти сторя нищо лошо, добри човече — уверяваш го ти. — Самият аз се нуждая от помощ.
— Че с какво мога да ви помогна аз, сеньор — тежко въздъхва той. — Не виждате ли, че съм само един беден стар селянин.
— Трябва да стигна до Пуерто Осо.
По лицето на стареца отново плъзва страх.
— Вие сте чужденец, сеньор. Днес през нашето село мина патрул. Гвардейски патрул, сеньор, от най-страшните. Предупредиха ни ако видим чужденци, веднага да уведомим властите. А в селото имаме двама полицаи. Аз съм беден човек, сеньор, прост и безпомощен. Не ме вкарвайте в беля.
Ако се съгласиш със стареца и го оставиш да си върви, продължи на 110.
Ако имаш златни монети и му предложиш една от тях, прехвърли се на 150.
Ако се опиташ да уговориш стареца по някакъв начин, мини на 206.
13
Може би заедно със спирането на илюзията пришълецът е престанал да ти внушава бодрост. Каквато и да е причината, отново те обзема тревога. Очакваш ли още пристигането на оперативната група?
Да — мини на 248.
Не — прехвърли се на 161.