Ако предпочиташ да продължите по сушата, попадаш на 295.
248
— Напразно се надяваш — казва внезапно Дани.
Трепваш. Все още не си свикнал с този негов навик да отговаря на неизречените ти мисли.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди малко, докато бях в диска, засякох насочени радиопредавания от някакъв плавателен съд край бреговете на тази страна. Мисля, че бяха за теб. Искаш ли да ги чуеш?
Преди още да си кимнал, пришълецът продължава, все тъй без да помръдва устни:
— Маратонец, тук татко. Маратонец, тук татко. Бягането се отменя. Повтарям, бягането се отменя. Дебелака няма да дойде. Панчо Виля много сърдит, оплаква се на всички съседи. Мама не желае повече неприятности. Стадионът опразнен, напусни го както можеш.
Въздъхваш. Наистина е било за теб. Казано на човешки език: операцията е отменена. Транспортният самолет няма да пристигне. Генерал Гарсия е вдигнал международен скандал и сега си оставен да действаш „според обстоятелствата“. Сам срещу безмилостните командоси на един смахнат диктатор… и с извънземен космически апарат зад гърба. Дявол да го вземе, помислил ли е някой какво ще се случи, ако Гарсия завладее диска?
Мини на 161.
249
Гарсия стреснато отскача назад. В ръцете на телохранителите като по магия се появяват пистолети, но генералът им прави знак да приберат оръжието. После те поглежда въпросително.
— Изчакайте пет минути, генерале — казваш ти. — Имайте малко приличие. Човекът умира от глад.
— Човекът ли?
Свиваш рамене.
— Е, образно казано…
Дани може и да не е човек, но няма никакво съмнение, че умира от глад. Миниатюрната му уста действа със завидна ефикасност. Далеч преди да са изтекли петте минути с дажбата е приключено и доволният пришълец се изправя на крака. Гарсия приглажда костюма си и пристъпва срещу него с протегната ръка.
— Скъпи гостенино, този миг ще остане навеки в историята на планетата Земя. Позволете ми да…
— Не позволявам — спокойно отвръща Дани.
За секунда лицето на генерала се изкривява от злоба, но веднага след това благожелателната му маска се връща на място.
— Вие не ме разбирате. Тази многострадална планета се нуждае от мъдрост. Много мъдрост. И твърда ръка, за да я управлява. Не се съмнявам, че чудесата на вашата техника и моето дълбоко разбиране на тукашните проблеми…
— Вашето лично разбиране на проблемите е твърде примитивно, генерале — прекъсва го Дани. — Някъде на нивото на диваците бих казал, ако не се боях, че ще ги обидя.
Този път Гарсия не се и опитва да прикрие злобата.
— Диваци! — просъсква той. — Добре, тъй да бъде. Но вие сте корабокрушенец сред тия диваци. Знаете ли какво мога да направя с вас?
Дани вдига рамене с чисто човешки жест.
— И аз мога същото. Но защо да бъда жесток, генерале? Просто ще ви накарам да си изядете фуражката. Скромно и поучително…
— Какво-о-о? — изревава Гарсия, но гласът му секва на най-високата нота. Сетне очите му се изцъклят.
— Да вървим — обръща се Дани към теб. — Блокирах всички наоколо, но няма да е задълго.
Налага се да повтори поканата, защото ти стоиш вцепенен от смайване. Телохранителите наистина са блокирани, но Гарсия е свалил фуражката си и енергично дъвче козирката й.
С дълбоко съжаление откъсваш поглед от зрелището. Грабваш от масата екипировката си и четири пакета суха храна, после отмяташ задната стена на палатката и двамата изтичвате навън.
Няколко минути по-късно разбираш колко умно си постъпил като взе пакетите. Внезапно пришълецът залита и се свлича на земята, мърморейки неясно:
— Енергия… напрежение… няма да мога…
Навеждаш се над него.
— Дани! Какво ти е, по дяволите? Искаш ли пак да те нахраня?
— Недей… — пъшка той. — Бягай… Остави ме… след малко ще се опомнят…
Ако го оставиш и избягаш, мини на 37.
Ако решиш да го носиш на гръб, продължи на 196.
250
Половин час по-късно започваш да се тревожиш. Дребният пришълец лежи неподвижно, със затворени очи. Не можеш дори да разбереш дали диша. Навеждаш се над него… и в този момент от далечината долита един зловещ звук — бръмчене на хеликоптери.
С мъчително усилие Дани отваря очи.
— Следващата атака на генерал Гарсия — потвърждава предположението ти той. — Усещам мислите им… никак не са приятни, уверявам те…
— Ще направиш ли добри и тях?
Пришълецът бавно поклаща глава.
— Не. Това би означавало да се самоубият, както първите. Стига толкова…