— Но иначе ще убият теб!
— Така е — безразлично се съгласява Дани. — Представителите на по-висши цивилизации са длъжни да се жертват…
За миг просто не знаеш какво да кажеш. Та това същество няма капчица инстинкт за самосъхранение. Опитваш се да хитруваш.
— Добре де, за себе си решавай както искаш. Но те ще убият и мен!
В гласа на пришълеца прозвучава насмешлива нотка.
— Хитрец… Е, ако това наистина те вълнува, ще ги задържа, докато избягаш. А измъкнеш ли се от джунглата, гарантирам ти безопасно напускане на страната. Ще видиш… Не, за мен вече не можеш да направиш нищо. Твърде късно е. Спасявай се поне ти.
Ако приемеш предложението на пришълеца, мини на 106.
Ако заявиш, че няма да го изоставиш, продължи на 5.
251
Още преди да си пробягал двайсет крачки, от джунглата срещу теб изскачат трима десантници. Нямаш време дори да залегнеш. Раздава се трясък на автомати и усещаш два жестоки удара в гърдите. Костюмът те предпазва от първите куршуми, но докато залиташ назад, в главата ти избухва ослепителна светлина. Миг по-късно рухваш сред храстите с разбит череп…
252
Изведнъж очите на генерала стават студени и пронизващи като на змия.
— Внимавай, Херкулес! Ако си ме излъгал, горчиво ще съжаляваш. Моите момчета знаят такива трикове, че смъртта ще ти се стори блажено избавление.
Мълчиш.
— Диего! — крясва Гарсия.
— Слушам, господин генерал — отговаря някой зад гърба ти.
— Вземи една дузина от хората и проверете хеликоптерите на първата група. Нищо да не се взима! Отговаряш с главата си за всяка находка!
Не чуваш отговор — навярно Диего само е козирувал. В палатката настава тишина. Гарсия стои неподвижно срещу теб, продължавайки да те фиксира със змийските си очички. Минутите се нижат безкрайно бавно. По челото ти се стича струйка пот.
— Май взе да те хваща страх, Херкулес — разсмива се генералът.
И в този момент върху палатката се стоварва грохотът на първата експлозия.
Мини на 85.
253
Лицето на Дани е все тъй непроницаемо, но в гласа му звучат развеселени нотки.
— Странен народ сте вие, земляните… Упорити и своенравни като деца. Добре, нека се опитаме да стигнем до пункта. Но после наистина ще изтрия мястото му от паметта ти!
— Така да е — кимваш ти и изваждаш картата. — Е, накъде ще вървим?
Мини на 33.
254
Тук вече никой не обръща внимание на акцента ти. Обикаляш пристанищните кръчми, вслушваш се в разговорите и скоро разбираш, че от Малакоста кораби пряко за САЩ не пътуват, но има достатъчно до Мексико. Утре сутринта някакъв товарен параход на име „Ла гуапа“ ще отплава за Тампико.
Ако разполагаш със златни монети и се опиташ да намериш някой, който би уредил нелегалното ти пътуване, избери сам на кой епизод ще преминеш — 323 или 349.
Ако опиташ през нощта да се промъкнеш на борда на „Ла гуапа“ продължи на 352 или 338.
255
Мяташ неподвижното тяло върху раменете си… и ахваш от изненада. По дяволите, този пришълец е прекалено тежък. С олово ли е натъпкан? Май няма да стигнеш далече с него. Но така или иначе, трябва да опиташ.
С тежка стъпка се втурваш напред през тропическата гора. Сега си благодарен за всички мъки и изпитания, преживени на полигона. Без тях щеше да грохнеш още след първите стотина метра. И добре поне, че Дани те посъветва да свалиш шлема. В тоя херметичен костюм можеше да се задушиш.
Мини на 196.
256
Завръщаш се при Дани, размахвайки гордо трофея си.
— Чудесен улов — одобрява пришълецът. — Само че ако до час не стане годен за ядене, вече може и да нямам особена нужда от него.
И сега пред теб възниква въпросът за огъня. Как ще го запалиш? Разбира се, ако имаш кибрит, всичко е лесно.
Ако имаш сигнални ракети, успехът е сигурен, като изстреляш една от тях в купчина съчки. Но имай предвид, че ти остава само още една.
Ако разполагаш с бинокъл и решиш да го пожертваш, ще можеш да използваш обектива му като лупа. Тук-там сред джунглата се намират открити места, тъй че ще успееш да запалиш огън от слънчевата светлина.
При всички тези варианти продължаваш на 288.
Ако не разполагаш с нищо от изброеното, мини на 299.
257
Зад бюрото пред теб седи генерал Гарсия в цялото си дребно величие. Двамата грамадни телохранители също са на място. Като те вижда, генералът оголва жълтеникавите си зъби в подигравателна усмивка.