309
Защитаваш се с две ръце, но освирепелият ягуар се стреми към гърлото ти с неудържима сила. Остава ти само един последен, отчаян ход — да се опиташ да бръкнеш с пръсти в очите му.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 350 или 319.
310
Мореплавателската ти гордост скоро бива жестоко уязвена. Преди да сте изминали стотина метра по течението, салът започва да се разпада. Едва успяваш да го изтласкаш обратно към брега, преди зле скрепените дънери окончателно да се разделят.
Явно ще трябва да се откажете от плаването и да продължите по суша. Мини на 295.
311
Имаш ли някакви хранителни запаси?
Да — мини на 279.
Не — продължи на 296.
312
Пътят води към въжен мост над буйните води на Аракуана. Отправяш се натам и внезапно застиваш на място. От джунглата пред теб излиза дрипав старец, който води магаре, натоварено с огромен вързоп съчки.
Едва ли би могъл да се похвалиш пред Сервантес с познанията си по испански, но все пак владееш езика съвсем сносно. Размахваш ръка и подвикваш:
— Ехей, сеньор! Почакайте малко!
Старецът стреснато се обръща и оглежда пътя зад себе си. После се прекръства с трепереща ръка и глухо промърморва:
— Призраци…
Не те е видял, макар че погледът му мина право през теб. За момент се питаш дали не е сляп, но предположението веднага отпада, когато старецът бързо повежда магарето си към моста. Настигаш го тичешком и няколко пъти размахваш ръка пред лицето му. Никакъв резултат. За този човек си просто невидим!
Вървиш след него и половин час по-късно стръмният път ви извежда до някакво село — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. Между тях обаче сградата на полицията се отличава с неописуем лукс: построена е от истински тухли, на прозорците има решетки и — чудо на чудесата! — зад тях блести електрическа светлина.
На няколко пъти между колибите срещаш селяни, но и тяхната реакция е същата като тази на стареца — тоест никаква. За тях си невидим. Може би не в буквалния смисъл на думата. Изглежда, че просто нещо ги кара да не ти обръщат внимание, или да забравят за теб веднага, след като те забележат.
Едва сега разбираш последните думи на пришълеца. Значи това е подаръкът, чрез който ще напуснеш спокойно Малакоста.
Мини на 347.
313
С доста тревога взимаш решение да задоволиш жаждата си от мътната вода на Аракуана. Но експериментът като че минава без опасни последствия. Продължи на 281.
314
Изстрелът ти е безпогрешен. Улучен право в окото, звярът надава ужасен рев и рухва на земята. Едва сега цялото ти тяло се разтреперва от нервно напрежение. Отпускаш се безсилно до дървото и чак след четвърт час събираш смелост да пристъпиш няколко крачки напред. Но вече няма от какво да се боиш. Ягуарът наистина е мъртъв.
Продължи на 72.
315
Плаването със зле сглобения сал се оказва твърде сложна задача. Непрекъснато трябва да следиш връзката между трупите, а това те отвлича от управлението и салът често засяда на плитчините. Дани съвсем не разбира от тия неща, тъй че ползата от него е нулева.
Най-сетне, след около час и половина, салът се разпада окончателно. Принудени сте да слезете на брега и да продължите по суша. Все пак старанията ти не са били напразни — преодоляно е значително разстояние.
Мини на 281.
316
Въпреки костюма челюстите на ягуара мачкат жестоко лявата ръка, с която закриваш гърлото си. С дясната обаче успяваш да напипаш тежък камък. Влагаш в удара цялата си сила и чуваш как черепът на животното глухо изхрущява. Ягуарът отново надава рев и стреснато се отдръпва назад, но този път ти си се вкопчил в него и продължаваш да нанасяш удар след удар, докато тялото му омеква.
Когато борбата свършва, дълго лежиш изтощен край мъртвия звяр. Най-сетне събираш сили да пропълзиш обратно към Дани. Молиш се само за едно: да няма повече нощни изненади.
Продължи на 72.
317
Уви, въпреки дребните си размери пришълецът е прекалено тежък. След четвърт час тичане през джунглата спираш съвсем изтощен и го оставяш на земята.
— Благодаря ти, приятелю… — прошепва Дани. — Не се обвинявай… Ти направи каквото можеше… А сега сбогом… и помни… че имаш един последен подарък от мен… Ще разбереш… когато… когато…
Той не довършва. Тялото му изведнъж трепва и се разпада на облак синкави искрици, които бавно изгасват. След няколко секунди от Дани няма и следа.