Ако нямаш нож, попадаш на 309.
334
Отново си в същата заседателна зала, откъдето започна всичко. Срещу тебе седят четиримата ръководители на проекта. Докато разказваш, ти ги оглеждаш един по един: фигурата на Железния Чарли в инвалидната количка изглежда съвсем дребна, защото всички останали са дълги като баскетболисти — и полковник Слейн, и шефът на учените Робин Лоурънс, и политическият координатор Доналд Мърчисън.
Когато замлъкваш, полковникът мрачно поклаща глава.
— Всичко това не ни води доникъде. Провалихме се. А отгоре на всичко вече е сигурно, че между нас има чужд агент. Проектът ще бъде прекратен. Ех, ако имахме някакъв резултат… или поне ако можехме да разкрием кой е агентът… Тогава бихме имали шансове да оцелеем.
Разговарял ли си с генерал Гарсия?
Да — мини на 353.
Не — продължи на 343.
335
Въпреки костюма челюстите на ягуара мачкат жестоко лявата ръка, с която закриваш гърлото си. С дясната обаче успяваш да измъкнеш ножа и замахваш с всичка сила. Усещаш как острието потъва до дръжката в жилава плът. Ягуарът отново надава рев и стреснато се отдръпва назад, но този път ти си се вкопчил в него и продължаваш да нанасяш удар след удар, докато тялото му омеква.
Когато борбата свършва, дълго лежиш изтощен край мъртвия звяр. Най-сетне събираш сили да пропълзиш обратно към Дани. Молиш се само за едно: да няма повече нощни изненади.
Продължи на 72.
336
Камионът отминава и отново настава тишина. Излизаш от царевицата и продължаваш да тичаш по пътя. Но не след дълго в нощта се раздава бръмчене на двигатели. Хеликоптери! Десетки хеликоптери започват да кръжат над местността, шарейки с прожекторите си по земята. Изглежда, че са били предупредени къде да те търсят.
Цели два часа бягаш напосоки през нивите, като залягаш всеки път, когато някой от преследвачите наближи до теб. Но подобна игра не може да продължава вечно. Някои от хеликоптерите са снабдени с прибори за нощно виждане. Внезапно в тъмнината се раздава тракането на картечница и няколко куршума те повалят на земята. Бронираните плочки в костюма издържат на удара, обаче за съжаление ребрата ти не са чак толкова здрави. Пронизва те пареща болка и губиш съзнание.
Мини на 123.
337
В този момент бързината е най-важна. Рязко скачаш на крака и обсипваш с куршуми мрака, сред който светят двете очи. Виждаш как черният силует на звяра полита насреща ти и отчаяно продължаваш да стреляш. Но колко патрона имаш в пълнителя?
Ако са 10 или повече, мини на 340.
Ако са по-малко, продължи на 331.
338
С нетърпение дочакваш нощта. Тренировките ти не са минали безследно — промъкваш се на борда без никой да те забележи и си намираш скривалище в една спасителна лодка.
На сутринта „Ла гуапа“ потегля благополучно. Изчакваш още един ден, преди да напуснеш укритието си. Когато научава за теб, капитанът побеснява, но не му остава нищо друго, освен два дни по-късно да те предаде на полицията в Тампико.
Мини на 342.
339
Дани поклаща глава.
— Малко ми е трудно да ти кажа така, наизуст, но Земята се посещава отдавна. От хилядолетия. Мисля, че и сам го знаеш.
ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: Първото споменаване за НЛО се среща в така наречения „папирус на Тули“, открит в колекцията на професор А. Тули — бивш директор на Египетския отдел на Ватиканския музей. Предполага се, че папирусът е част от летописите на фараон Тутмос Трети (XV век пр. Хр.). Текстът върху запазените части гласи: „През година 22, третият месец на зимата, в шест часа през деня писарите от Дома на живота видяха в небето да се движи огнен кръг… Той беше без глава, но имаше отвратително дихание. Тялото му беше колкото дълго, толкова и широко и се движеше безшумно. Ужасиха се сърцата на писарите и всички нападаха по очи… Докладваха на фараона. Негово величество заповяда… да се разпита… и той дълго размишлява за станалото… и всичко това бе записано в папирусите на Дома на живота. А след няколко дни тия предмети в небесата станаха многобройни. Те сияеха по-ярко от слънцето и се простираха до границите на небето. Могъщи бяха тези огнени кръгове. И фараонът заедно с цялата армия ги гледаше. Привечер огнените кръгове се издигнаха по-високо и отлетяха на юг…“
— Колкото до въпроса защо — продължава Дани, — отговорът е прост. Защото вие, земните жители, представлявате най-голямото богатство на галактиката. Питал ли си се някога защо човекът като вид е водил първобитно съществуване почти три милиона години, а през последните две-три хилядолетия внезапно създава цивилизация? Не се питай — даже и най-големите ни учени все още не са открили отговора. Нормалното развитие на един разумен вид става безкрайно бавно. Но на Земята по някаква неизвестна причина прогресът изведнъж се е втурнал напред с безумна скорост. Това е причината за интереса на стотици цивилизации към вас. Трябва да ти кажа, че в галактиката непрекъснато избухват спорове за отношението към Земята. Повечето цивилизации са на мнение, че трябва да ви дадем време да се развиете сами — тогава ще ни изпреварите и плодовете на вашата наука ще станат всеобщо достояние. Затова преките контакти са забранени. Но мнозина не са съгласни и непрекъснато търсят начини да преодолеят охраната около Земята, за да влязат в нелегален контакт. Надяват се, че така ще разкрият тайната на вашето стремително развитие. Такъв е и случаят със съпрузите Хил, за който си помисли преди малко… Е, това беше отговорът на твоя въпрос. А сега да вървим.