Правиш крачка напред…
Мини на 332.
340
Тежкото тяло се стоварва върху гърдите ти като снаряд. Рухваш назад и веднага скачаш на крака, готов за безмилостна схватка. Но ягуарът не помръдва. Последният ти куршум го е улучил право в окото. Едва сега цялото ти тяло се разтреперва от нервно напрежение. Отпускаш се безсилно до дървото и чак след четвърт час успяваш да станеш, за да отмъкнеш животинския труп настрани.
Продължи на 72.
341
На един мост над Аракуана шофьорът спира, оглежда се и изхвърля екипировката ти във водата. Тежкият костюм потъва веднага в мътната река.
След малко повече от половин час вече сте в пристанището на Пуерто Осо. За твоя изненада всичко минава без премеждия. До разсъмване помагаш на шофьора да разтовари камиона в някакъв склад, после се сбогуваш с него и излизаш да си опиташ късмета из пристанището.
Мини на 254.
342
Престоят в мексикански затвор не е от най-приятните начини за прекарване на времето. Но с помощта на консула нещата в крайна сметка се оправят. Една седмица по-късно отново си в Невада.
Мини на 334.
343
Помогнал ли си на Дани да стигне до спасителната станция?
Да — мини на 351.
Не — прехвърли се на 346.
344
Камионът рязко спира до теб. Вратата се отваря и рошав, брадясал мъж с омазнен работен комбинезон размахва ръка.
— Качвайте се, сеньор! По-бързо!
Без колебание скачаш в кабината и камионът веднага потегля.
— Смъквайте всичко! — нарежда шофьорът. — Облечете ето това.
Той ти подхвърля друг работен комбинезон, още по-дрипав и омазнен от неговия. После настъпва педала и изцяло се съсредоточава в тежката задача да управлява камиона между дупките по асфалта.
Предложението на шофьора е разумно. Трябва да се освободиш от цялата си екипировка — сега тя може само да те издаде. Като се въртиш неловко в тясната кабина, ти смъкваш костюма, натъпкваш в него всичките си принадлежности и обличаш мазната дреха.
Ако имаш златни монети, мини на 328.
В противен случай продължи на 284.
345
Мини на 335.
346
Въздъхваш и навеждаш глава. Няма съмнение, с Проекта е свършено. Знаеш, че си сторил каквото ти беше по силите, но въпреки това се питаш дали не е имало възможност да промениш нещата.
Напразни въпроси. Никога не ще узнаеш отговора им…
347
За един невидим човек няма нищо невъзможно — нито транспорт, нито набавяне на храна, нито минаване през полицейски постове. Още по пладне на следващия ден пристигаш в Пуерто Осо, а през нощта вече потегляш на борда на товарен кораб за Мексико. Трите дни плаване минават без произшествия, като главната ти грижа е да не се пречкаш в краката на екипажа.
На четвъртия ден слизаш на пристанището в Тампико, правиш няколко предпазливи крачки между тълпата… и внезапно привличаш вниманието на цяла дузина хлапета — ваксаджийчета, вестникарчета, продавачи на банани и какви ли не други стоки. „Невидимостта“ е изчезнала завинаги. Може би малко преждевременно, защото скоро привличаш интереса и на мексиканските полицаи.
Мини на 342.
348
Дани въздъхва съвсем като човек.