Въпросът за храната обаче остава. Ще ви бъдат необходими запаси. Ако имаш поне още един пакет, можеш спокойно да продължиш на 247.
Ако имаш огнестрелно оръжие и се опиташ да осигуриш запасите чрез лов, мини на 175.
Ако нямаш оръжие, но разполагаш с въдица, прехвърли се на 210
А ако решиш да потърсиш плодове, попадаш на 262.
25
С огромен скок се хвърляш към смаяните полицаи. Владееш ли едно от двете умения: БЪРЗИНА или РЪКОПАШЕН БОЙ?
Да — мини на 63.
Не — продължи на 229.
26
— Лепросо — спокойно произнася Рамон.
Ъгловатата физиономия изчезва като издухана от вятъра.
— Да изчезваш незабавно! — яростно изревава някой. — Пръждосвай се, додето не сме те надупчили!
— Не ви съветвам, господа — кротко възразява фелдшерът. — Нали после ще се чудите какво да правите с горкия човек.
И без да чака отговор, той подкарва камионетката.
Поклащаш глава. Магическа… и страшна дума. Лепросо — на испански това означава прокажен. Значи са верни твърденията на много вестници, че през последните години проказата се разпространява в Малакоста със застрашителни темпове.
По-нататък пътуването минава без произшествия. След един час Рамон те въвежда в някакъв огромен склад близо до пристанището. Налага се дълго да чакаш между купищата сандъци и чували, докато най-сетне фелдшерът се завръща, водейки огромен мъжага, облечен с протрити панталони и мръсносива фланелка.
— Това е Диего, сеньор. Земляк. Навремето му спасих крака от ампутация, тъй че можете да му вярвате. Обеща тази нощ да ви натовари на параход за Мексико. А сега сбогом… И вземете да си изтриете тая царевична каша от лицето, че някой наистина ще ви сметне за лепросо.
Протягаш му ръка.
— Рамон… Знам какъв риск поехте. Защо го направихте? И то за съвсем непознат човек…
За момент фелдшерът те поглежда втренчено.
— Може би защото пред смъртта всички сме равни, сеньор — отсича той, после пуска ръката ти и тръгва към изхода.
Мини на 130.
27
Разговарял ли си вече с „Ливингстън“?
Да — мини на 185.
Не — продължи на 234.
28
Когато отваряш вратата на кабината, вътре те очаква приятна изненада — втори, почти пълен пакет бисквити се търкаля на пода. След малко вече тичаш обратно със скъпоценната плячка.
Продължи на 132.
29
Вечерята не се отличава с особена изтънченост, но пък за сметка на това готвачът се е погрижил за количеството. Едва успяваш да се пребориш с половината от огромната пържола и парче ябълкова пита. Е, все пак не е зле за армейска кухня.
Продължи на 126.
30
Внезапно прашният селски път те извежда на шосе — неравно и осеяно с дупки, но все пак истинско асфалтирано шосе. И почти в същия миг иззад завоя блесват светлините на фарове. Присвиваш очи. Доколкото можеш да различиш, зад светлините се очертава кабината на вехт камион.
Трябва да избереш светкавично следващия си ход. Този камион може да означава едно от двете: попадане в ръцете на полицията или начин да се добереш до Пуерто Осо.
Ако останеш на пътя и му направиш знак да спре, прехвърли се на 344.
Ако се скриеш в близката царевична нива, мини на 336.
31
Зареждаш една от шрапнелните бомби до долния край на диска, натискаш взривателя и с всички сили се хвърляш към джунглата. Разполагаш само с пет секунди. С няколко огромни скока достигаш първите дървета, просваш се между тях и притискаш глава към земята.
Раздава се взрив и над тебе с пронизително свистене прелитат ситни метални късчета, разкъсвайки листата на дърветата. Изчакваш още малко и се изправяш. Дискът изглежда незасегнат, но сега по цялата му повърхност пулсира бледо розово сияние. Изведнъж над поляната отеква странен звън — сякаш някой е ударил с чукче огромна стъклена камбана.
Продължи на 44.
32
Намигваш на Дейв.
— Направи ми една услуга, приятел. Ако пак се обади Морти, кажи, че не си ме виждал. Писна ми да ме правят на глупак.
— Дадено! — с готовност отвръща той и яките му зъби проблясват в широка усмивка.
Все още възмутен от плитките трикове на Морти, ти се прибираш и заключваш вратата. На няколко пъти телефонът звъни, но тъй като подозираш кой може да се обажда, не вдигаш слушалката.