Приготвяш си обяд в малката кухничка и тъкмо сядаш да хапнеш, откъм хола отново долита телефонен звън. Ядосано тропваш с длан по масата. Е, това вече е прекалено! Няма ли право човек да обядва на спокойствие в собствения си дом?
Ако все пак решиш да отговориш, прехвърли се на 21.
Ако продължиш да се укриваш от Морти, мини на 9.
33
— Плоска хартия — промърморва пришълецът. — Ужасно неудобно, няма никакъв релеф.
Сигурно наистина му е трудно, защото дълго се взира в картата, докато най-сетне посочва с пръст. Едва сега обръщаш внимание на дланите му — широки и плоски, само с по четири къси пръста, частично съединени с полупрозрачна ципа.
— Ето, тук. Върхът в източния край на платото.
Навеждаш се до него.
— Аха, Ел Пико. Ами че това е почти право на пътя към Пуерто Осо. Дотам са около четирийсет километра. Мога да ги мина за един ден, но не знам колко ще издържиш ти…
Преди Дани да отговори, бръмченето на хеликоптери избухва право над главите ви. Очакваш машините да се отправят към диска, но вместо това те изведнъж се разпръскват. Явно имат намерение този път да кацнат в широк кръг около поляната.
Дръпваш пришълеца за ръкава.
— Бързо да изчезваме, преди да са блокирали цялата местност!
— По-добре да останем, докато претърсят всичко — възразява той. — Нека са сигурни, че джунглата е пуста… И не се безпокой, няма да ни намерят. Имам грижата за това.
Напрегнато се вслушваш в бръмченето на двигатели. Когато то заглъхва, опитваш да си представиш позициите на противника. Доколкото можеш да прецениш, хеликоптерите наистина са накацали в широк кръг, но отсрещният му край е доста по-близо до поляната.
Ако си минирал шестте хеликоптера, продължи на 131.
В противен случай мини на 108.
34
Пристъпваш към най-близкия хеликоптер, затаяваш дъх и протягаш ръце напред. Усещаш, че под пластмасовите ръкавици дланите ти са потни, но нищо не можеш да сториш. Трябва да работиш съвсем бавно и предпазливо.
Следващите няколко минути преминават като в кошмарен сън. Ала най-сетне бомбите са обезвредени и ти се отпускаш изнемощял в пилотското кресло… само за да преживееш след малко едно горчиво разочарование. Радиостанцията не работи. Неприятна, но напълно обяснима изненада — в много от описанията за срещи с НЛО се споменава, че близо до тях електрическата апаратура престава да действа. Излишно е да проверяваш останалите хеликоптери — сигурен си, че ще откриеш същото.
Ако се опиташ да свалиш радиостанцията и да я отнесеш далече от поляната за нов опит, премини на 171.
Ако тази идея ти се струва неосъществима, остава само да минираш отново хеликоптера и да продължиш на 212.
35
Знаеш ли как да се ориентираш по слънцето и звездите? Това умение не е включено в предварителния списък, тъй че ще трябва да признаеш откровено.
Да — мини на 242.
Не — продължи на 203.
36
Изгубваш чувството за време. Черната качулка те задушава, но всеки опит да я избуташ с рамо нагоре не ти донася нищо друго, освен жестоки ритници в ребрата. Най-сетне хеликоптерът каца и командосите те изхвърлят навън. Крачиш слепешком, блъскан с приклади изотзад. Отначало усещаш под краката си трева, после се изкачваш по дълго стълбище, продължаваш по някакъв коридор и когато най-сетне свалят качулката от главата ти, виждаш, че си попаднал в разкошно обзаведен кабинет.
Ако още не си се срещал с генерал Гарсия, мини на 211.
Ако вече си имал това удоволствие, продължи на 257.
37
На бързината ти в този момент би могъл да завиди дори световният шампион по бягане с препятствия. Не тичаш, а направо летиш през гъстата растителност. Изгубил си всякаква представа за време, но вероятно са минали десет или петнайсет минути, когато земята под краката ти внезапно потреперва като от сеизмичен трус. Какво ще направиш сега?
Ще залегнеш — прехвърли се на 48.
Ще продължиш да бягаш — мини на 101.
Ще изчакаш на място — попадаш на 115.
38
Скачаш на крака… и изведнъж застиваш неподвижно. Нещо странно става с теб. Сякаш някой насила вкарва в мозъка ти мисълта, че няма опасност. Може и така да е, но тогава защо ти пречат да помръднеш?
Ако имаш оръжие и се опиташ да стреляш по отвора в диска, мини на 107.
Ако нямаш оръжие или предпочиташ да изчакаш, прехвърли се на 91.