Но ако Ли беше видял добре, севернокорейците напразно ще чакат, тъй като Доналд падна, улучен от куршум, докато тичаше към казармите. Очевидно и нападението над спалните помещения се беше провалило. Останалите изстрели, липсата на паника — всичко навеждаше на мисълта за провал.
Дланите му бяха сухи и стискаха здраво оръжието. Само да беше нападнал Доналд с него, а не с ножа. Щеше да привлече внимание, но можеше да избяга и…
Няма значение. Съдбата му даваше още една възможност, и то не по-малка.
Колите спряха и Ли видя генерал Хон Ку — дребен мъж, с широка като на змия уста и характер, който според слуховете бил също толкова змийски. Генералът ще изчака двадесетина минути, не повече, и ще влезе. Никой няма да се появи и той ще обяви на света, че Северът иска мир, но Югът не приема, и ще се върне в щаба си.
Сигурно това е планът им, помисли си Ли отново. Нямаше намерение да им даде възможност да го изпълнят.
От придружителите на Хон Ку го отделяха около сто и петдесет метра. Генералът седеше неподвижно на задната седалка на средния джип — трудна за улучване мишена, но не за дълго. Щом излезе от джипа, Ли ще прибяга, ще го застреля и ще убие колкото успее от шестте му придружители, а после ще побегне към тунела.
Но беше решен и да умре, ако се налага. Или щеше да поведе масите, или да се превърне в мъченик. Всички от групата бяха готови да се пожертват за каузата. А дори и бомбеният атентат, убийствата и нападението на Сун срещу Токио да не подпалят войната, техните действия ще вдъхнат вяра на противниците на обединението.
Шофьорът на Хон Ку погледна часовника си, обърна се и каза нещо на генерала, който кимна.
Време беше да изпъдят САЩ от Южна Корея, патриотизмът да възтържествува, да се възцари нов милитаризъм и родината му да се превърне в най-силната, процъфтяваща и почитана нация в района.
76.
СРЯДА, 8:02 Ч. СУТРИНТА, ПЪТЯТ КЪМ ЯНЯН
Ким беше заровила почти четири милиона вона — близо пет хиляди щатски долара — в гробището на изток от града. Преструваше се, че коленичи край някой гроб, присядаше на пейките или спираше да си почине под някое дърво и пъхаше монетите и банкнотите в някоя дупка, под корените или между камъните. Намери парите си непокътнати. Никой не идва на гробищата, за да търси скрити съкровища.
Минаха почти три часа, докато обиколи скривалищата в мрака. После напълни резервоара на колата и потегли на североизток край река Пуканан към езерото Сойян. Там спря да си почине, докато търсеше из бележника си името на някой, от когото би могла да купи паспорт и да уреди прехвърлянето си в Япония.
Беше оставила радиостанцията в колата, нагласена на честотата, която бе използвал Хван за връзка с КЦРУ за да чува какво съобщават за нея. Известно време очевидно нямаха никаква представа къде се намира или каква кола кара. После, само няколко минути преди да тръгне, чу, че са намерили тойотата до автомагазина. Когато отново подкара към морето, КЦРУ се опитваше да открие с каква кола се движи.
Пътят с две ленти минаваше из красиви местности, но беше доста пуст. Ким започваше да се тревожи, че няма да намери друга кола. Единствената й надежда беше да стигне до националния парк „Сорак-Сан“, преди да са я издирили. Обикновено там имаше много туристи, а точно на север от храма „Пектам-са“ в западната му част, беше изграден огромен паркинг. Ще мине през прохода Тесунйон и ще поеме натам.
Съжаляваше, че спря, за да си почине при езерото. Постъпи глупаво, но толкова неща се бяха случили… а и изпитваше угризения заради убийството на непознатия. Всичко стана така лесно — един добър човек беше в опасност и тя застреля нападателя му. Едва после осъзна, че не знае нищо за убития, и се запита дали действията й наистина са били своевременни и оправдани и дали мъжът щеше да нападне и нея… или щеше да й помогне да избяга.
Ала единственото важно нещо в случая беше, че уби човек. Шпионката, която не е истинска шпионка, севернокорейката, принудена да дойде тук от обич към брат си, беше извършила най-големия грях. Никога нямаше да забрави лицето на мъжа в момента, когато го застреля. Болката и изненадата му, присветването на изстрела, тялото, което се стовари на земята някак непохватно, а не както става по филмите…
От радиостанцията на седалката до нея се разнесе ясен глас.
— Хеликоптер седем, тук е сержант Юй Сун. Край.
— Хеликоптер седем, прието. Край.
— Бялото БМВ е забелязано на бензиностанцията близо до стадиона „Тондемум“ преди около деветдесет минути. Потеглило е в източна посока, следователно в момента се намира някъде след Ине. Това е във вашия район. Край.