Шнайдер се сбогува и затвори. Худ се почувства ядосан и отвратен, сякаш са печелили всеки мач по време на шампионата само за да загубят последната решаваща среща. По-лошо от това можеше да стане единствено ако Роджърс и ударният отряд направят нещо, което окончателно да предизвика сблъсъка. Почуди се дали да не ги върне, но поне беше сигурен, че Майк никога няма да постъпи прибързано. Пък и ракетите наистина бяха насочени срещу Япония. А ако Япония бъде нападната, независимо дали ще има война или не, исканията за ремилитаризация ще станат неудържими. Тогава Китай и двете Кореи от своя страна ще подсилят войските си и ще създадат такава надпревара във въоръжаването, която ще затъмни студената война от шейсетте години.
След като предаде новините на Ан и Кофи, Худ ги помоли да уведомят шефовете на отдели в Операционния център. Щом излязоха от кабинета му, той зарови глава в ръцете си…
И тогава му хрумна нещо. Пхенян няма да повярва на никой от Южна Корея, но ако този някой е севернокореец?
— Бъгс — обади се той на помощника си, — Ким Хван се намира в Националната университетска болница в Сеул. Ако операцията е свършила и той е в съзнание, искам да говоря с него.
— Да, сър. По засекретена линия ли?
— Не, няма време. И не позволявай на никой да ти попречи — нито лекарите, нито агентите на КЦРУ чу ли, Бъгс? Свържи се направо с директора Юн Хун, ако се налага.
Докато чакаше, Худ позвъни на Хърбърт.
— Боб, искам да уредиш радиопредаване на онази честота от Янгю.
— Ще излъчим някакво съобщение, така ли? — попита Хърбърт.
— Да. Ще се опитаме да предотвратим войната по телефона.
78.
СРЯДА, 8:10 Ч. СУТРИНТА, СЕУЛ
Ким Хван беше задрямал, когато Хонтак го докосна по рамото.
— Господин Хван?
Ким бавно отлепи клепачите си.
— Да? Какво има?
— Съжалявам, че ви будя, но господин Худ ви търси от Вашингтон по телефона.
Хонтак му подаде слушалката. Хван я пое с усилие, сложи я на възглавницата до главата си и се обърна към нея.
— Здравей, Пол — каза той със слаб глас.
— Ким, как се чувстваш?
— По-добре, отколкото ако бях умрял.
— Добре го каза. Ким, нямаме време, затова ще мина направо на въпроса. Разкрихме кой стои зад атентата — един южнокорейски офицер, но за мое най-голямо съжаления трябва да ти съобщя, че Грегъри Доналд е бил убит, докато се опитвал да залови един от помощниците му.
Хван се почувства, сякаш пак са забили нож в тялото му. Не можеше да диша, всичко вътре в него гореше.
— Съжалявам, но нямаше друг начин да ти го съобщя или поне да изчакам. Севернокорейците не вярват, че групата е действала самостоятелно, и са готови да поведат война. Разбираш ли?
— Да — задавено отвърна Хван.
— Прехванахме радиопредаване от Сеул О-майо. Можеш ли все още да влезеш във връзка с нея?
— Не знам.
— Виж, Ким, търсим човек, на когото севернокорейците имат доверие, за да им каже, че това не е официален акт на южнокорейското правителство. Разполагаме с честотата, която твоята шпионка е използвала, и смятаме, че можем да се свържем с нея. Ако е оставила радиостанцията си включена, ще й поговориш ли? Помоли я да се обади и да се опита да ги убеди.
— Добре — съгласи се Хван. От очите му се стичаха сълзи. Той махна с ръка на Хонтак да му помогне да се изправи. — Ще направя каквото мога.
— Браво. Задръж така, да проверя дали сме готови.
Докато чакаше, Хван се правеше, че не забелязва въпросителните погледи на Хонтак. Какви ужасни трагедии се бяха случили през този ден! И защо? Точно такива военни и политически машинации мразеше Грегъри Доналд.
„Словесността! — казваше той. — Това, че можем да говорим, и изкуството ни различават от животните. Използвай ги в най-пълна степен, Ким…“
Толкова е несправедливо. А най-лошото е, че човекът, към когото винаги се обръщаше за утеха, вече го няма.
— Ким?
Хван притисна слушалката до ухото си и се опита да се отърси от сънливостта, предизвикана от упойката.
— Тук съм, Пол.
— Ким, възникна проблем…
Един обезумял глас прекъсна Худ и надвика шума по линията.
— Заплашват да ме убият!
Ким веднага се изправи. Позна гласа на Ким Чон.
— Момиче, тук е Хван. Чуваш ли ме?
— Да!
— Кой те заплашва?
— Ония от хеликоптера… й двама на мотоциклети. Паркирала съм в планината… Виждам ги под себе си.
Хван забоде очи в Хонтак.
— Наши ли са?
— Не знам — оправда се Хонтак. — Директорът каза, че прекалено много организации са ангажирани с…
— Не ме интересува, ако ще и Господ да сте повикали. Върнете ги.
— Шефе…
— Хонтак, сядай на някой телефон и кажи на директора, че поемам пълната отговорност за госпожица Чон. Изпълнявай на секундата или още утре ще те прехвърля в американската група за радиоподслушване в Макмърдо.