Хонтак се поколеба — изглежда, преценяваше дали си струва да защити достойнството си с цената на преместване в Антарктида — и излезе.
— Уредих нещата, Ким — върна се на телефона Хван. — Къде се намираш?
— В планините на националния парк „Сорак-Сан“. Спрях на една площадка, където хеликоптерът не може да кацне.
— Добре. Ще отидеш при чичо ми Зон Пак в Янян. Той е рибар. Хората много-много не го обичат, но всички го познават. Ще му се обадя и той ще те заведе където поискаш. Господин Худ обясни ли ти за какво става въпрос?
— Да — за майор Ли.
— Можеш ли да ни помогнеш? Ще го направиш ли?
— Разбира се. Не затваряй, а аз ще се обадя в Пхенян.
— Би ли си сложила слушалките, за да чуваш господин Худ и мен, без те да разберат?
Ким се съгласи. Линията болницата — Оперативния център — „Сорак-Сан“ се сдоби с още един участник — капитан Ан Ил от „базата“ — севернокорейското главно разузнавателно управление в Пхенян, разположено в подземията на хотел „Хебансан“ на западния бряг на реката Тедон.
— База — каза Ким, — получих неопровержими доказателства, че група южнокорейски войници, а не — повтарям, — не правителството или военните в Сеул, са извършили днешния атентат и са се опитали да обгазят казармите. Майор Ли, офицерът с превръзката на окото, е основният организатор на цялата операция.
Настъпи кратко мълчание.
— Сеул О-майо, какъв човек с превръзка?
— Този, който е пренесъл бойния газ.
— Нямаше такъв човек.
— Госпожице Чон — намеси се Худ, — моля, кажете им да изчакат. Ще се опитам да открия майор Ли и ако успея, вашите ще трябва да действат бързо и да го спрат.
79.
СРЯДА, 18:17 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
— Боб, имаме ли снимка на майор Ли?
— Да, в досието му…
— Веднага я изпрати в НРЦ, а после елате тук с Лоуъл Кофи, Маккаски и Макол.
След това Худ се обади на Винс в НРЦ.
— Стив, Боб Хърбърт ще ти изпрати една снимка. Този човек може би все още се намира от северната страна на демилитаризираната зона в Панминжон. Искам да го намерим. Провери първо района около сградата за съвещания. Насочи два сателита.
— Министър Колон е разрешил да ви дадем още един сателит, така ли?
— Щеше, ако го бяхме помолили — сухо отвърна Худ.
— Така си и знаех. Снимката на тоя тип вече започна да излиза. Обектът сам ли ще бъде?
— Вероятно. Сигурно е облечен в южнокорейска военна униформа. Искам да виждам пристигащите снимки.
— Задръж така.
Худ чу как Винс нареди да насочат още една сателитна камера към района и зададе височината. После вкараха снимката на Ли в компютъра на сателита. Той щеше да претърси зоната и ако намери човек с подобни черти, да го обгради със синьо.
Появи се покривът на сградата за съвещания. Ли не беше там, пък и часовите на кулите щяха да го забележат. След 4,4 секунди вторият сателит изпрати снимка на района пред сградата и колите, чакащи край входа. Генерал Хон Ку навярно се намираше в джипа.
Боб Хърбърт пристигна с количката си, следван от Марта, Кофи, Маккаски и Ан Ферис. Худ имаше усещането, че Ан е дошла не толкова, за да наблюдава развитието на събитията, колкото за да наглежда него. Непрестанните й грижи го караха да се чувства неудобно, но някак странно приятно. Още помнеше докосването на ръката й върху рамото си.
— Даръл, защо Хон Ку просто си седи в колата? — попита Худ. — Вече трябва да е научил какво е станало.
— За тях това не би имало значение — отговори вместо него Марта. Даръл я изгледа не особено любезно. — Севернокорейците няма да се откажат от празненството само защото рожденикът е застрелян. Много обичат да изглеждат непоклатими. Нали знаеш идеологията на президента Ким Ир Сен за „чучхе“ — опората в самите себе си.
— Генералът сигурно ще се възползва от случая, за да направи някакво политическо изявление — предположи Ан.
— Например как са били нападнати и са проявили огромен самоконтрол, като не са отговорили на провокацията — довърши Марта.
Даръл вдигна отчаяно ръце и седна на мястото си.
Худ гледаше напрегнато продължаващите да пристигат снимки в горната лява и долната дясна част на екрана. Из стаята се носеше бръмченето на харддиска, който запаметяваше всяка нова снимка. Кодът в долната дясна част на всяка от тях — поредният номер, последван от „Ш“, тоест „Първо преминаване“ — даваше възможност лесно да бъдат намирани. Компютърът можеше също да ги увеличава, да ги прави поясни или по-светли, дори да променя зрителния ъгъл въз основа на информацията, съдържаща се в снимката.