Мур нахълта след Пъкет в момента когато Кон, застанал до отвора на палатката, вдигна лявата си ръка и хвърли своя „Тип 64“ на земята. Без да изпуска едрия ординарец от прицел, Мур се наведе да вдигне оръжието.
С дясната ръка Кон извади иззад гърба си „ТТ-33 Токарев“ от колана си и стреля в лявото око на Мур. Американецът падна и Кон се прицели в Пъкет.
Роджърс наблюдаваше Кон и когато видя, че започва да посяга с дясната ръка зад гърба си, веднага премести дулото на пистолета си. Не успя да реагира достатъчно бързо и да спаси Мур, но простреля Кон в челото преди южнокореецът да стреля по Пъкет. Кон се строполи на пода до платнището, с което се затваряше палатката.
Челюстите на Пъкет бяха здраво стиснати, в очите му гореше огън.
— Да не си мръднал, гадина такава! — предупредително извика той.
Роджърс чу виковете на войниците отвън. Погледна към офицера на походното легло.
— Налага се да ви се доверя — каза той, без да е сигурен, че полковникът го разбира. — Онези ракети трябва да бъдат спрени.
Демонстративно измести дулото на оръжието си и отстъпи. Даде знак на Ки Су да стане.
Офицерът леко се поклони.
— Предатели! — извика полковник Сун. — Вижте как умира един патриот!
Той неочаквано хвана ръката на Пъкет и го дръпна към себе си. Пъкет бе добре трениран и инстинктивно стреля. Сун изстена, сви се на две и се строполи в краката му.
Роджърс клекна и опипа пулса му.
— Свърши.
Обърна се към Мур и макар че знаеше, че е мъртъв, хвана и неговата китка. Свали одеялото от леглото и Пъкет покри тялото с него.
— Полковник, говорите ли английски?
Ки Су поклати отрицателно глава.
— Pu-t’ak hamnida — произнесе Майк една от малкото корейски фрази, които знаеше. — Моля. Нодони — Токио.
При входа на палатката дотичаха войници. Ки Су ги спря с ръка и отсечено им даде някаква команда. После посочи мъртвеца. Каза нещо, което Роджърс не разбра, помисли малко и добави:
— Il ha-na, i tul, sam set…
— Едно, две, три — повтори Роджърс. — Броите. Да не би секундите до изстрелване? Не, щеше да е в обратен ред.
— Chil il gop, sa net, il ha-na… — продължаваше Ки Су.
— Седем, четири, едно — да не е код? Парола? — По гърба на Роджърс пробяга ледена тръпка. Той посочи мъртвия Сун. — Казвате ми, че той е променил кода. Затова се самоуби, за да не го издаде. — Мислите запрепускаха в главата му. Електрониката на нодоните се намираше в кутии, свързани така, че да изстрелят ракетите, ако някой се опита да ги отвори насила. Нямаше как да ги спрат, освен ако не разполагат с кода.
— Колко време остава? — попита Роджърс. — On-cheim-ni-ka?
Ки Су зададе въпрос на един войник, застанал на входа, и той му отговори.
Единствената дума, която Роджърс разпозна, беше „ship yol“.
Десет.
Разполагаха с десет минути, преди ракетите да полетят към Токио.
Той веднага се обади на Скуайърс по радиостанцията на Ки Су и поиска сателитна връзка.
81.
СРЯДА, 19:20 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Худ и неговите преки помощници все още се намираха в кабинета му, когато Роджърс се обади. Той включи говорителя и всички се събраха около него.
— Пол — каза Роджърс, — аз съм в базата на нодоните. Обаждам ти се от тяхната радиостанция по сателита. Южнокорейците бяха превзели командването на обекта — убиха Мур при акцията. Полковник Ки Су ни оказва съдействие… но той не знае кода за спиране на изстрелването. Южнокорейците са го променили, но и те са мъртви. Разполагаме с осем минути преди тия чудесии да излетят по посока на Токио.
— Малко е — няма да можем да докараме самолети от юг или север — каза Худ.
— Така е.
— Дай ми една минута. — Худ прекъсна връзката и набра кода на Мат Стол на компютъра си. — Мати, извикай файла за нодоните. Как можем да ги спрем без кода?
Лицето на Стол изчезна и на екрана се появиха графики и списъци технически данни.
— Контролната верига е затворена в стоманена кутия, дебела три сантиметра, за да не се повреди от изстрелването… Чакай да видя. Има три редици с числа. Горната отброява времето до излитането им, средната дава координатите. Четирите числа, с които се променя насочването, остават на дисплея една минута след вкарването, за да можеш евентуално да ги промениш. След това на долната редица се появяват още четири числа — нещо като система с двойно подсигуряване. Не можеш да стигнеш до средната редица, ако не минеш през долната. Числата от последната редица също изчезват след една минута. Така… Достатъчно е да нагласиш първата четворка числа — тези от средната редица — на нула-нула-нула-нула и ракетите няма да излетят.