Едно-девет-осем-едно.
Отново нищо.
Едва на едно-девет-осем-девет системата изпиука, средната редица светна и той бързо промени комбинацията на нула-нула-нула-нула. Ракетата веднага започна да се снижава.
Часовникът показваше две минути и две секунди. Роджърс изтича при ракетата на Пъкет. Контролното табло беше безнадеждно повредено, но поне момчето беше живо. Докторът беше дръпнал ризата на рамото му и промиваше раната.
— Полковник! — извика Роджърс, скочи на земята и натисна платформата. — Трябва я избутаме и да я обърнем към онези хълмове. — Посочи ги с ръка. — Безлюдни — никой няма да умре.
Ки Су го разбра и даде нареждане на войниците. Докторът издърпа Пъкет от ракетата. От двете страни на платформата застанаха по петнадесет мъже и я забутаха. Роджърс ги остави и се запъти към последния нодон. Май ще успеем, каза си той, има още малко време…
Чу зад гърба си проскърцване на метал — ракетата се помръдна. Без да спира, се огледа през рамо — платформата се завъртя, нодонът се килна на една страна, от задната му част заизлиза черен дим, а после се появи ярко огнено кълбо. Войниците се разкрещяха. Ракетата се беше запалила, докато я обръщаха.
Не е възможно! — помисли си Роджърс, докато залягаше бързо на земята с ръце на главата. Накланянето на платформата не би трябвало да предизвика изстрелване.
Всички се разбягаха. Обвита в пламък, ракетата излетя от платформата и се понесе по земята, унищожавайки всичко по пътя си — палатки, дървета, джипове… Най-накрая, след като измина почти километър, тя се заби в склона на хълма и се взриви. Във въздуха на почти триста метра височина се издигна огнено кълбо и цялата база се разтресе от ударната вълна.
Още щом усети, че топлинната вълна отминава, Роджърс скочи на крака и се втурна към последната ракета.
Имаше лошото предчувствие, че южнокорейският офицер ще има последната дума въпреки всичките им усилия.
Бяха приели, че всичките ракети са програмирани да излетят в един и същ момент. Но ако не са? Може да е оставен интервал от една или няколко минути между тях. Първата току-що беше излетяла. Тази, която той обезвреди е или втората поред, или последна. Което означава, че разполага с една минута и нещо или…
Беше се приближил на двадесет метра от нодона, когато видя, че опашката му започва да пуши.
И изведнъж разбра — часовниците им са програмирани различно. И защо не?
Няма време да извикат самолети или да изстрелят ракети въздух-въздух срещу нодоните, които могат да летят със скорост шестстотин километра в час. Не можеше да се разчита дори на „Пейтриът“ в Япония — а ако севернокорейската ракета не мине край никоя от тях?
— Полковник? — Роджърс отново се затича към Ки Су.
Оставаше им само един-единствен шанс, но полковникът като че ли сам вече се беше сетил. Когато нодонът изсъска и се обви в пламък, Ки Су вече говореше по радиостанцията, а хората му залягаха сред скалите.
Роджърс мислено го поздрави за съобразителността и се пъхна със скок под димящите останки на един джип, разрушен от предишния нодон. Падна на една страна и покри главата си с ръце. Последната ракета се издигна във въздуха, оставяйки огнена диря след себе си, и прониза с рев утринта като разярен дракон.
Изведнъж Роджърс се сети за Скуайърс и ударния отряд. Измъкна радиостанцията от колана си, но при падането се беше стоварил върху нея и я беше повредил. Оставаше му само да се моли и да се надява, че сънародниците му няма да изтълкуват погрешно това, което става.
83.
СРЯДА, 19:35 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
— Новините са лоши, Пол. — Обаждаше се Стив Винс от НРЦ. — Струва ми се, че изтърваха една от ракетите.
— Кога?
— Само преди секунди. Видяхме как се подпали — чакаме следващите снимки.
— И „Хефест“ ли е включен в наблюдението?
— Да. Като разберем, ще ти кажем накъде е полетяла.
— Ще чакам на телефона. — Худ включи говорителя и погледна Боб Хърбърт и Даръл Маккаски, които бяха останали в кабинета му.
— Какво има, шефе? — попита Хърбърт.
— Една от ракетите е излетяла по посока на Япония. Боб, провери има ли самолет „АУАКС“ в района и се обади в Пентагона — да вдигнат под тревога бойните самолети в Осака.
— Никога няма да я засекат — каза Хърбърт. — Все едно да търсиш игла в купа сено, само че купата е голяма колкото Джорджия.
— Така е — съгласи се Худ, — но все пак трябва да опитаме. Може и да им провърви. Даръл, НРЦ ще открие топлинната следа от нодона с „Хефест“. Трябва да се определи траекторията на ракетата, та поне да можем да съобщим на момчетата от авиацията горе-долу в каква посока да я търсят. — Худ замълча. Отново жертви, помисли си той. Ще трябва да се обади на президента, а Лорънс ще предупреди японския премиер-министър. — Дано да успеем да дадем на хората няколко минути да си потърсят скривалище. Все ще е нещо.