— Религия и КЦРУ? Вяра и шпионаж?
— Не съвсем. Беше си развил някакъв по-особен, духовен подход към дедукцията и разследването. Учеше, че сенките на бъдещето и миналото са навсякъде около нас. Смяташе, че чрез медитация, чрез размишления за хората и събитията, които са били и ще бъдат, можем да се докоснем до тях.
— И?
— Те ще ни помогнат да видим настоящето по-ясно.
— Сега разбирам защо са го уволнили — подсмихна се Хван.
— Не ставаше за нас — съгласи се Доналд, — пък и, честно казано, не мисля, че беше съвсем в ред. Само че странна работа — все по-често започва да ми се струва, че теорията му беше много близо до десетката, ако не и в самата десетка.
Доналд си потърси кибрита. Хван гледаше внимателно някогашния си наставник.
— Нещо конкретно ли имаш предвид?
— Не — призна си Доналд. — Просто изпитвам такова усещане.
Хван бавно потърка дясната си ръка.
— Винаги си се интересувал от необикновените хора.
— Естествено. От тях има какво да се научи.
— Като оня възрастен учител по таекуондо. Дето го доведе да ни научи на нагината.
Доналд запали една клечка, хвана лулата в лявата си длан и поднесе пламъчето към тютюна.
— Тази програма беше добра и трябваше да я разширят. Човек никога не знае дали няма да го нападнат, когато е невъоръжен, и да се налага да се отбранява със стегнато навит вестник или…
Ножът изхвърча изпод дясната ръка на Хван и кореецът се плъзна от столчето на земята.
В същия момент Доналд се дръпна рязко назад, без да изпуска лулата от ръка, изви китка и замахна с дръжката на лулата към Хван. Отби светкавичния удар с нож и избута ръката на Хван наляво.
Кореецът дръпна ножа назад и отново нападна, но Доналд отново посрещна удара и го отби наляво. Младият мъж замахна отдолу, Доналд присви лакът към тялото си и пресече пътя на ножа с дръжката на лулата си.
Приглушеният шум от дуела привлече вниманието на седящите край тях хора. Те извърнаха глави и се загледаха в двамата мъже, чиито ръце се стрелкаха напред-назад прецизно и точно като бутала.
— Ама вие наистина ли… — попита един техник с фланелка на Си Ен Ен.
Никой от съперниците не отговори. Бяха така погълнати от двубоя, че не забелязваха нищо около себе си. Следяха се очи в очи, с каменни лица. Телата им не помръдваха. Само левите им ръце се движеха. Дишаха запъхтяно през нос, здраво стиснали устни.
Около тях в плътен полукръг се насъбра тълпа. Ножът присвяткваше във въздуха, но Доналд посрещаше и парираше ударите с изяществото на фехтовач. Най-накрая острието издрънча на пода.
Очите на Доналд не се отделяха от тези на Хван. С леко разтърсване на дясната си китка той загаси клечката, която продължаваше да гори в ръката му.
Разнесоха се ръкопляскания и подвиквания, няколко души се приближиха и потупаха Доналд по гърба. Хван се усмихна широко и му протегна ръка. Доналд също се усмихна и я пое с двете си ръце.
— Страхотен си, не си мръднал — обади се кореецът.
— Ти ме щадеше…
— Само при първия удар, да не би да си станал по-бавен. Но не си. Като сянка си.
— Като сянка значи — обади се един мек глас зад Доналд.
Доналд се извърна. Съпругата му си проправяше път сред разотиващите се зяпачи. Младостта и красотата й привлякоха погледите на мъжете.
— Това си беше чиста фукня — обърна се тя към съпруга си. — Все едно гледаш инспектор Клозо и слугата му.
Хван се поклони дълбоко, а Доналд прегърна жена си през кръста, придърпа я към себе си и я целуна.
— Не знаех, че ще ни свариш. — Той драсна нова клечка и най-после запали лулата си. Погледна неоновия часовник над бара. — Нали щяхме да се срещнем при трибуните след петнадесет минути.
— Да, но преди.
Доналд я изгледа въпросително.
— Преди петнадесет минути.
Той сведе очи и прокара пръсти през прошарената си коса.
— Извинявай. С Ким се увлякохме да си разправяме разни ужасии и да си изясняваме дълбоко лични философии.
— Голяма част от които се оказаха едно и също нещо — подметна Хван.
Сунджи се усмихна.
— И аз реших, че като не сте се виждали цели две години, ще има за какво да си поприказвате. — Тя се обърна към съпруга си. — Скъпи, ако искаш да продължите да си говорите или да се дуелирате с други прибори след церемонията, мога да отложа вечерята с родителите ми…
— Недей — намеси се бързо Хван. — Ще бъда зает до късно — ще правим разбор как е минало мероприятието. Пък и нали се запознах с баща ти на сватбата ви — доста едър мъжага е. Ще гледам скоро да дойда във Вашингтон, та да се видим. Може даже да си взема някоя американка за жена — нали Грег отмъкна най-хубавата корейка.