По време на обсъждането Бъгс не каза нищо, а Хърбърт направи само три предложения. Първото — да се отклонят от Средния изток само минимален брой части, докато не получат по-точна информация за терористите. Хърбърт продължаваше да смята, че е възможно да има заговор за ангажирането на САЩ на фалшив фронт, за да бъде подхваната истинската война някъде другаде. Второто — докато сателитите не заработят отново, да му се даде време, за да анализира последните разузнавателни данни, които успеят да съберат с директора на ЦРУ Кид, преди да бъдат изпратени войските. А третото — всички подразделения да бъдат подсилени с хора от групите за борба с тероризма. И трите предложения бяха включени в доклада с военните варианти. Худ знаеше, че Хърбърт понякога се държи доста рязко, но пък нали го беше назначил заради познанията му, а не заради чара му.
Докато Бъгс сглобяваше грубия вариант на доклада, за да могат другите да го прегледат на екрана, настолният телефон на Хърбърт иззвъня. Боб натисна бутона на говорителя.
— Какво има, Рейчъл?
— Получихме съобщение от нашия агент във военната комуникационна база в Пхенян. Трудно му било да се обади, понеже властите там били също толкова изненадани от днешните събития като нас.
— Това не означава, че ръцете им са чисти.
— Така е. Според него обаче току-що били получили съобщение от тяхна агентка в Сеул. Поискала информация за евентуална кражба на военни ботуши и взрив от северно-корейска база.
— И за това пита севернокорейска агентка?
— Да.
— Изглежда, е разбрала за подозренията на КЦРУ Уведомете директора Юн Хун, че май при тях има изтичане по канала. Засекли ли сме предаването някъде другаде?
— Не. Попитах редник Ко от комуникационния център на демилитаризираната зона. Не е използвана сателитна връзка.
— Благодаря, Рейчъл. Изпрати текста на съобщението на Бъгс. — Той затвори и погледна към Худ, който му кимна. — КНДР разследва евентуална кражба на материалите, използвани при атентата. Май са ни изиграли, шефе. Някой иска да ни вкара във война.
Думите на президента изникнаха отново в главата на Худ. „Северът може да не е бил замесен досега, Пол, но вече е. До шията.“
Докато прехвърляха програмата за разполагане на военни части от файла „Военни игри“ в доклада за военните варианти, Колон подписа с кода си своята част от документа. След като той се изключи, Худ каза:
— Бъгс, искам да извадиш на челно място това съобщение и да добавиш бележката, която ще напечатам. Уведоми и Ан Ферис, моля те.
Худ се замисли. Не притежаваше дарбата на говорителката на центъра да се изразява кратко и ясно, но държеше някъде в постоянния файл на Корейската група да присъства предупредителна бележка. Отвори прозорец, който тя щеше да прочете на монитора си, и започна да трака по клавиатурата.
Хърбърт приближи количката си и се зачете над рамото му.
„Господин президент, споделям възмущението ви от нападението над нашия самолет и смъртта на члена от екипажа. Но въпреки всичко настойчиво съветвам да проявим въздържаност от позицията на силата. Ще загубим много, а ще спечелим малко, ако се бием с противник, който може да не се окаже истинският ни враг.“
— Браво, шефе — обади се Хърбърт. — Може да не изразява мнението на Корейската група, но аз съм напълно за.
— И аз — добави Ан. — Не бих могла да го напиша по-добре.
Худ запази добавката и извика лицето на Ан Ферис на екрана. Толкова умело пробутваше идеите си на журналистите по телефона, че той никога не беше сигурен какво всъщност мисли, ако не виждаше изражението й.
В случая мнението й съвпадаше с думите. За пръв път от шестте месеца, откак я познаваше, не бе внесла поправки в нещо, написано от него.
Хърбърт излезе от кабинета. Ан се върна към съвещанието си с говорителя на Белия дом. Худ дочете доклада и нареди на Бъгс да го изпрати по факса от засекретена линия. Останал сам и изненадващо спокоен за пръв път през този ден, той се обади в болницата. Новините там не бяха такива, каквито очакваше.
52.
СРЯДА, 1:45 Ч., ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА
Войниците в радиоцентъра се задяваха с редник Ко, когато от щаба на генерал Хон Ку, главнокомандващ силите на КНДР, пристигна съобщение. Всички веднага се настроиха сериозно, престанаха да се шегуват с Ко, че се е минал и е поел второ дежурство, и отново провериха координатите, за да са сигурни, че съобщението наистина е излъчено от другата страна на демилитаризираната зона. След това прегледаха и компютърния справочник, за да се уверят, че обаждащият се наистина е бил адютантът на генерала Ким Хо. Компютърът прерови файловете си и за секунди извърши анализ на гласа му. Най-накрая, по-малко от тридесет секунди след получаването на сигнала, те изпратиха потвърждение и включиха двукасетъчното записващо устройство. Един от тях уведоми генерал Шнайдер, че е пристигнало послание от Севера. Наредено му бе да го донесе веднага, щом записът стане готов.