— Знаете ли на какво ще ни направят в пресата, ако Доналд отиде на срещата като представител на Оперативния център? — попита Лоуъл. — Ще ни изкарат продажници или група откачени, които действат извън системата.
— Не ми е приятно, но съм съгласна с Лоуъл — потвърди и Ан. — В думите му има логика.
— Доналд няма да каже нищо, дори и да се ядоса — намеси се Лиз. — Светът ще научи единствено, че той действа от името на Дружеството за американо-корейско приятелство.
— Но Шнайдер знае истината — възрази Лоуъл — и предполагам, че ситуацията никак не му допада.
— Така е — каза Худ.
— Ето! Значи може да подшушне новината на журналистите само и само да предотврати срещата.
— Не смятам, че имаме повод да се тревожим — отвърна му Худ. — Той няма да постави президента в неудобно положение и да изложи на удар организация, създадена от самия Лорънс. — Худ отново включи говорителя. — Грег, би ли се съгласил да отложиш срещата, ако успея да убедя някой от посолството да те придружи?
— Моля те, Пол. Посланик Хол никога не би се съгласила без одобрението на президента, а той няма да го даде.
— Отложи срещата и ме остави да опитам. Майк Роджърс е на път за Япония. Ще кацне в Осака около шест часа. Нека да говоря с него и да му предложа да те придружи.
— Браво, Пол, не се предаваш лесно, но сам знаеш, че ако отложа срещата даже с една минута, севернокорейците ще решат, че ги разигравам. Много са чувствителни в това отношение и ще ме отрежат. Аз отивам. Интересува ме само едно — ти с мен ли си или не?
Худ остана абсолютно неподвижен за момент, а после огледа лицата на присъстващите.
— С теб съм, Грег.
Настъпи продължително мълчание.
— Успя да ме изненадаш, Пол. Мислех, че ще ми откъснеш главата.
— Честно казано, точно това смятах да направя отначало.
— Благодаря ти, че не избърза.
— Взех те в центъра заради опита ти, Грег. Нека да видим дали преценката ми е била правилна. Ако пак искаш да поговорим, аз съм насреща.
Худ затвори. Забеляза, че продължава да държи вилицата с набодения домат, и го изяде. Лиз го поздрави с вдигнат палец. Ан и Лоуъл само го гледаха втренчено.
— Бъгс, моля те, изпрати ми последните сведения от Мат — обади се по вътрешната уредба Худ.
— Ей сега.
— Пол, с Доналд е свършено… и с нас също — каза Лоуъл.
— А какво искаш да направя? Той тъй или иначе ще отиде, а аз няма да оставя никого от нашите сам в такова трудно положение. — Худ бавно сдъвка хапката си. — Пък и може да постигне нещо. Доналд е свестен човек.
— Така е — каза Ан. — И всички го знаят. Затова, когато довечера покажат записа на срещата му със севернокорейците в късните новини — Доналд, човекът, който е загубил съпругата си, но е готов да прости, — ще трябва да си търсим нова работа.
— Че какво пък? — пошегува се Лоуъл — Винаги можем да отидем да работим при севернокорейците. Те ще са ни задължени.
— Не бъдете черногледи — каза Худ и посочи с пръст към тях. — Вие двамата си помислете и разработете план за действие в случай на провал.
Телефонът иззвъня и Худ го вдигна. Обаждаше се Стол.
— Пол, тъкмо се канех да ти звънна. Най-добре ела и виж какво открих.
Худ вече беше станал.
— Кажи все пак накратко.
— Накратко казано, прецакали са ни, и то страхотно.
55.
СРЯДА, 2:35 Ч. ПРЕЗ НОЩТА, ДИАМАНТЕНИТЕ ПЛАНИНИ
Ракетите „Нодон“ бяха севернокорейският вариант на „Скъд“.
Конструкцията им беше почти същата — корпус със заряд от двеста килограма, а обхватът им бе осемстотин километра. При заряд от тридесет и пет килограма високоексплозивни вещества, нодоните можеха да прелетят деветстотин километра. Улучваха с точност до километър от целта.
Подобно на „Скъд“ севернокорейските ракети се изстрелваха от подвижни или неподвижни платформи. Силозните платформи даваха възможност да се нанасят многобройни удари в продължение на час, но бяха силно уязвими. На подвижните можеше да се разположи само една ракета, което налагаше презареждането им в специални прикрития.
След програмирането на координатите в компютъра всички изстрелвания се управляваха от система с ключ. Със завъртането на ключа започваше да тече двуминутен срок, през който изстрелването се прекратяваше само ако едновременно се използваше ключът и кодът за отменяне на командата. Единствено дежурният офицер знаеше този код. В случай че кодът не може да бъде получен от него, следващият по ранг трябваше да го поиска от Пхенян.
Нодоните не бяха от най-сложните ракети, но предназначението им бе да държат Сеул изкъсо под заплахата от въздушно нападение. И въпреки присъствието на американските „Пейтриът“ в Южна Корея, те я постигаха. Създадени да проследят и унищожат противниковата ракета, „Пейтриът“ често оставяха бойната глава незасегната и тя се взривяваше при падането си някъде в близост до целта.