За да свалят варелчетата с табун, единият от войниците слезе на дъното на прохода, а другият ги спусна с въже. Ли пазеше горе. Подредиха ги в ниша, изкопана в стената на прохода, иначе нямаше да остане място за хората. Сега Йо щеше да тръгне заднишком по тунела и да насочва варелчетата, а Ли — да ги търкаля след него. Тунелът едва ги побираше и на места щеше да се наложи да ги обърнат по дължина и да ги избутват.
Ли пресметна, че всяко отиване и връщане ще отнеме около седемдесет и пет минути. Нямаше да му остане много време за Доналд, но не смееше да рискува и да прекрати временно операцията, да не би да го хванат и всичко да се провали.
Майорът извади малко фенерче от джоба на униформата си, включи го и го закачи на ремъка на рамото си. Йо навлезе в тунела, Ли внимателно измъкна първото варелче от нишата и го избутало прохода. Клекна на колене и затъркаля варелчето след Йо, който пътем проверяваше дали няма остри камъни, които не са забелязали при предишните си идвания.
57.
СРЯДА, 2:55 Ч. ПРЕЗ НОЩТА, СЕУЛ
Колата на КЦРУ рязко закова на място пред входа на „Бърза помощ“ в Националната университетска болница на „Юлгьонгьо“. Ким Чон остави двигателя включен и се втурна през автоматично отварящата се врата. Тя извика, че води ранен човек, и двама лекари излязоха бързо на дъжда. Единият се насочи към Хван, а другият — към тялото на предната седалка.
— Този е мъртъв — викна Ким на втория доктор. — Помогнете на другия!
Лекарят въпреки всичко отвори вратата и провери пулса, а после влезе в колата, за да му направи изкуствено дишане. На задната седалка колегата му внимателно, но сръчно махна колана и чорапите от раните на Хван. Въпреки че при пристигането им Хван беше блед и почти в безсъзнание, когато двама санитари дотичаха с носилка и го прехвърлиха на нея, той вече почти напълно се бе свестил.
— Ким! — Ръката му потърси нейната във въздуха.
— Тук съм. — Тя бързо се приближи, хвана дланта му и не я изпусна, докато го караха към входа.
— Погрижи се… за другия…
— Добре. — Ким пусна ръката му и проследи с поглед носилката, а после се върна при колата. Вторият лекар се беше отказал от опитите си да съживи непознатия и разглеждаше раните по тялото му.
— Какво е станало, госпожице? — попита той.
— Беше ужасно — каза задъхано Ким. — С господин Хван отивахме в къщичката си в село Янгю. Спряхме да помогнем на този мъж — беше катастрофирал с мотоциклета си. Но той най-неочаквано наръга господин Хван с нож, а господин Хван го застреля.
— Знаете ли защо го е нападнал?
Ким поклати глава.
— Моля, елате с мен, госпожице. Ще трябва да ни дадете информация за ранения, а и от полицията ще искат да говорят с вас.
— Разбира се. Само да паркирам.
Докараха втора носилка и санитарите свалиха тялото от колата, прехвърлиха го на нея и го покриха с чаршаф. Ким седна зад волана и подкара към паркинга. Спря на едно празно място, взе телефона, натисна червеното копче и се свърза с дежурния в КЦРУ.
— Обаждам се от телефона на Ким Хван — каза Ким. — Той беше нападнат и ранен. В момента се намира в Националната университетска болница. Човекът, който го рани, е мъртъв. Тялото му също е в болницата. Господин Хван смята, че нападателят му е свързан с днешния атентат пред двореца. Иска да проверите отпечатъците му.
Тя затвори и не вдигна повече слушалката, въпреки че телефонът отново иззвъня. Огледа се и забеляза една тойота „Търсел“. Познаваше тази марка. Свали радиостанцията от задната седалка на пода, включи я и насочи светлината от нея така, че да попада под таблото. Намери жиците за запалването точно там, където я бяха учили инструкторите й, уви ги, запали колата и я подкара на север.
58.
ВТОРНИК, 13:10 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Когато Худ влезе в кабинета на Мат Стол, той точно привършваше работата си. На кръглото му пълно лице беше изписана широка усмивка, а очите му сияеха тържествуващо.
— Пол, тези хора са истински гении — каза той. — Заложих какви ли не предпазни мерки, диагностични програми, проверки и двойно подсигуряване, за да съм сигурен, че идващият отвън софтуер не е заразен, но въпреки всичко те са ме надхитрили.
— Кой и как?
— Южнокорейците. Или поне някой, който е имал достъп до софтуера им. Ето виж, на дискета ЮК-17.
Худ се наведе към екрана, по който се нижеха редици от числа и букви.