Тръгна забързано по мекия килим към банята. Меган Лорънс се размърда и тихичко го повика, но той не се спря и затвори вратата зад себе си.
7.
ВТОРНИК, 18:05 Ч., СЕУЛ
Тримата мъже минаха хладнокръвно по уличката. Когато стигнаха прозорчето на стария хотел, двамата се вмъкнаха вътре, а Едноокия остана да пази на улицата. После и той бързо се промуши.
Отиде припряно до раницата, която оставиха в мазето, и измъкна три вързопа от нея. Взе за себе си униформата на капитан от южнокорейската армия и подхвърли войнишките на другите двама. Събуха си ботушите, натъпкаха ги заедно с дрехите в торбата и бързо се преоблякоха в униформите.
Щом свършиха, Едноокия се върна при прозореца, изкатери се през него и направи знак на двамата да го последват. С раници в ръце бързо прекосиха уличката и тръгнаха в посока, обратна на двореца, към страничната уличка, където ги чакаше четвъртият от групата в джип със запален мотор. Веднага щом седнаха, джипът потегли по „Чонгиечоно“ и се заотдалечава от мястото на взрива в северна посока.
8.
ВТОРНИК, 4:08 Ч. СУТРИНТА, ЧЕВИ ЧЕЙС, МЕРИЛЕНД
Пол Худ внимателно затвори вратата на спалнята, отиде до леглото на сина си, прикри очите му с ръка и включи нощната лампа.
— Тате… — изхърхори момчето.
— Знам — тихо се обади Худ. Бавно пропусна светлината през пръстите си, а после извади изпод нощното шкафче дихателния апарат. Отметна капака на неголямата кутия, разви тръбичката и я подаде на Александър. Момчето пъхна края й в устата си, а баща му започна да накапва разтвора през процепа.
— Сигурно няма да откажеш да ме понатупаш, докато се занимавам с това.
Момчето кимна сериозно.
— Трябва да те науча да играеш шах.
Александър сви рамене.
— В тази игра можеш да отупаш когото си искаш, но с ума си. Доста по-приятно е.
Александър направи гримаса.
Худ включи уреда, отиде при малкия телевизор „Тринитрон“ в ъгъла, пусна „Дженезис“, върна се с два джойстика, а на екрана проблесна надписът на „Смъртоносна схватка“.
— И да не вземеш да вкараш кода за кървавата версия — подметна Худ, преди да предаде единия джойстик на момчето. — Нямам никакво желание да ми изтръгват сърцето тази вечер.
Очите на сина му се ококориха.
— Точно така. Много добре знам за поредицата от А, В, А, С, А, В, В на екрана „Код на честта“. Видях те последния път и накарах Мат Стол да ми разясни всичко.
Очите на момчето още приличаха на понички, когато баща му приседна на крайчеца на леглото.
— Тъй я… с най-печения компютърджия на Оперативния център шега няма, мойто момче. Нито пък с шефа му.
Хванал здраво маската пред устата си, Александър демонстративно натисна само копчето за начало. Скоро из стаята се разнесе пъшкане и отчетливи плесници — Лю Кан и Джони Кейдж се бореха за надмощие на екрана.
По-големият Худ тъкмо за пръв път бе взел да надвива, когато телефонът иззвъня. Обаждане по това време можеше да означава само грешен номер или извънредна ситуация.
Дъските на пода изскърцаха и след секунда Шарън провря глава през вратата.
— Стив Бъркоф се обажда.
Худ усети внезапен прилив на енергия. Щом звъни през нощта, значи става въпрос за нещо голямо.
Александър използва момента и нанесе на героя на баща си два светкавични удара с крак. Със ставането на Худ Джони Кейдж се просна мъртъв по гръб.
— Е, поне не ми изтръгна сърцето — каза Худ, остави джойстика и тръгна към вратата.
Сега пък очите на жена му се ококориха.
— Мъжки работи — поясни той, докато минаваше край нея, и я потупа с обич по гърба на излизане.
Телефонът в спалнята не беше преносим и линията бе засекретена. Разговорът бе кратък — съветникът по националната сигурност само му съобщи за експлозията и за съвещанието в Кабинета за извънредни ситуации.
Шарън влезе. В спалнята долитаха шумове от битката между Александър и компютъра.
— Извинявай, не го чух — обади се жена му.
Худ събу долнището на пижамата си и си нахлузи панталоните.
— Няма нищо. Бях буден.
Тя посочи с глава телефона.
— Нещо сериозно ли е?
— Терористичен акт в Сеул, бомбена експлозия. Нищо повече не знам.
Шарън разтърка голите си ръце.
— Между другото, случайно да си ме докосвал, докато спях?
Худ свали бялата риза от дръжката на гардероба и се подсмихна.
— Имах нещо такова наум.
— Хмм… сигурно съм го усетила в съня си. Беше съвсем като истинско.
Седнал на леглото, Худ си обу обувките.
Шарън приседна до него и го погали по гърба, докато той си завързваше връзките.