61.
ВТОРНИК, 14:00 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР
Лабораторията на центъра беше сравнително малка, но доктор Синди Мерит и помощникът й Ралф нямаха нужда от кой знае колко повече пространство. Всички данни и досиета бяха компютъризирани, а различните оръдия на труда им се съхраняваха в шкафчета, под масите или се включваха към компютрите.
Пръстовите отпечатъци пристигнаха от КЦРУ в компютъра на Мерит по засекретен модем. Секунда след пристигането им линиите по тях вече се анализираха и сравняваха с подобни отпечатъци в досиетата, получени от ЦРУ Мосад, МИ-5 и други разузнавателни организации, както и от Интерпол, Скотланд Ярд и останалите полицейски източници и военни разузнавателни служби.
За разлика от програмите на КЦРУ които налагаха целия отпечатък върху тези от досиетата и обработваха по двадесет броя на секунда, програмата, разработена от Мат Стол и Синди, разделяше всеки отпечатък на двадесет и четири равни части и буквално ги разхвърляше напосоки. Ако някоя от частите съвпаднеше с подобна от досиетата, се сравняваха целите отпечатъци. Този метод даваше възможност да се преглеждат 480 отпечатъка в секунда на всеки от използваните компютри.
Незабавно, след като постъпи запитването от КЦРУ Боб Хърбърт и Даръл Маккаски попитаха Синди дали не може да включи едновременно няколко компютъра. Неумолимата химичка им отдели три и им каза да се навъртат наоколо — нямало да отнеме много време.
Оказа се права. Компютърът издири отпечатъка за три минути и шест секунди. Ралф извика досието.
— Редник Ян Те Ун — прочете той. — Служещ от четири години под командването на майор Ли в групата по взривните…
— Ето — тържествуващо обяви Хърбърт.
— … вещества и специалист по ръкопашен бой.
— Стига противникът му да не извади пищов — измърмори Хърбърт.
Маккаски помоли Ралф да разпечата информацията, а после се обърна към Мерит:
— Това е истинско чудо, Синди.
— Кажи го на Пол — отвърна привлекателната брюнетка. — Никак няма да ни е излишен един математик на половин щат, да ни помага за съставянето на програми, подобряващи алгоритмите, които използваме за моделиране на биомолекулите.
— Непременно ще му предам. — Маккаски й намигна и взе листа от Ралф. — Дума по дума.
— Бъди така добър — парира Синди. — Синът му ще му обясни непознатите думи.
Худ беше много по-разтревожен от информацията за майор Ли, отколкото от исканията на Синди. Заедно с Лиз Гордън и Боб Хърбърт, застанали от двете му страни, те прегледаха служебното досие на майора, изпратено им по електронен път от генерал Сам в Сеул.
Худ не можеше да се съсредоточи. Повече откогато и да било от началото на кризата усещаше огромно чувство на дълг да открие кой стои зад атентата. Не само защото увеличаващото се напрежение започваше да излиза извън контрол, но и защото усещаше, че дипломатичният му подход е накарал президента да измести Оперативния център настрана от събитията. Стив Бъркоф му се обади и го уведоми за нападението над севернокорейското летище само две минути преди началото му. Ръководителят на Корейската група даже не беше включен в екипа, обмислящ плана за атаката — президентът искаше да се бие и правеше всичко възможно да предизвика схватка. Което щеше да е много добре, ако прилагането на сила беше оправдано.
Но ако се окаже, че Худ греши по отношение невинността на Северна Корея, ще има много по-сериозни поводи да се тревожи, отколкото опасенията, че е загубил доверието на президента. Щеше да започне да се пита дали не е останал в политиката прекалено дълго и не е станал прекалено нерешителен.
Опита се да се съсредоточи върху думите на монитора.
Ли беше ветеран с двадесетгодишна служба и напълно оправдано мразеше Севера. Баща му — генерал Куон Ли — беше убит при Инчон по време на войната. Майка му — Мей — бе заловена и обесена по обвинение в шпиониране на пристигащите и заминаващи влакове на гарата в Пхенян. Отраснал в приют в Сеул, Ли постъпил в армията на осемнадесет години и служил под командването на Ли Сун. Сепаратист още от училищни години, Сун разпространявал позиви и дори веднъж бил арестуван. В момента Сун имаше чин полковник. Въпреки че Ли не принадлежеше към нито едно от нелегалните движения от рода на „Братство на разделението“ или „Деца на загиналите“ — синовете и дъщерите на войниците, убити по време на войната, — той ръководеше една елитна контраразузнавателна група. Не беше женен и често изпълняваше разузнавателни мисии на Север — измерваше наземни обекти, за да могат в НЦР да преценят мащабите и да калиброват американските шпионски сателити.