Чу как Хърбърт изненадано си пое въздух.
— Да каже на противника, че южнокорейците са забъркали тази каша? Шефе, президентът ще ти откъсне главата.
— Ако греша, сам ще си тегля куршума.
— А пресата? КНДР-ейците ще се ожалят по целия свят.
— Ще говоря с Ан. Тя все нещо ще измисли. Пък и мнението на световната общественост наистина може да накара президента да се позабави и да ни даде време да докажем тезата си.
— Или царски да се издъним.
— Струва си, ако ще спасиш нечий живот. Изпълнявай, Боб. Нямаме много време. — Худ затвори.
— Знам — изпревари го Стол, без да вдига очи от компютъра. — Пръстите ми летят като светкавица. Само разбери каква марка е камионът на Ли — ще имаш сателитите при първа възможност.
65.
СРЯДА, 6:30 Ч. СУТРИНТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА
Ли беше пълзял неведнъж из тунелите, но така и не можа да реши кое е за предпочитане — влажните, вмирисани на мухъл проходи, чиято смрад остава в ноздрите ти седмици наред, а коренищата те гъделичкат по лицето, или сухите, задушни тунели като този, в които устата ти пресъхва и очите и носът ти се пълнят с пясък.
Не, този е по-неприятен. С миризмата все някак се свиква, но не и с жаждата.
Поне краят на усилията му се вижда. Намираха се в последния участък и прекарваха последния от варелите. Само след минути щяха да стигнат нишата, която бяха изкопали при изхода. Щеше да помогне на Йо да ги качи, а после всичко оставаше в ръцете на редника — да ги пренесе по-близо до целта и да ги постави на местата им преди изгрев-слънце. Йо предварително беше пренесъл инструментите си, а преди няколко нощи заедно бяха минали по маршрута през хълмовете и мрака. Никой нямаше да го забележи.
Докато войникът работеше, Ли щеше да се върне и да се погрижи Грегъри Доналд да не се срещне с генерал Хон Ку. Тия американци са толкова еднакви. Или строят империи, или стават досадни праведници. Точно това ненавиждаше у тях. Мразеше ги, че спряха войната точно в момента преди победата. Когато си свършат работата и му помогнат да свали правителството в Пхенян, щеше да се бори за окончателното им изгонване от родината си.
Родината. Не онази, създадена от Хари Труман, Майкъл Лорънс, генерал Норбом или генерал Шнайдер. Характерът и трудолюбието на сънародниците му бяха потискани и изкривявани с години. Вече нямаше да бъде така.
Въпреки подплънките кожата на колената му се разрани от пълзенето, а превръзката на окото му подгизна от пот, но Ли едва се удържаше да не пробяга тези последни няколко метра, които го деляха от второто и третото събитие и момента, който бяха обмисляли с полковник Сун от първата си среща преди две години.
Продължи да пълзи, като се подпираше на лявата си ръка и избутваше варела с дясната. Здравото му око внимателно оглеждаше пътя отпред. После метрите станаха сантиметри, минутите — секунди и двамата с Йо изправиха варела при останалите.
Йо извади навитата въжена стълба от нишата, застана в тесния проход с гръб към стената и се изкатери нагоре. Закачи стълбата за една скала, спусна я и започнаха да вдигат варелите.
Майор Ли пропълзя обратно по тунела на ръце и крака. На моменти се движеше така бързо, че коленете му въобще не докосваха земята. Когато наближи южния край на тунела, свали фенерчето от рамото си и го угаси. Изкатери се като котка по въжето и спря точно под отвора.
Наоколо нямаше никой. Ли излезе навън, потупа левия си джоб, за да се увери, че не е загубил сгъваемия нож, и се затича в нощта.
66.
СРЯДА, 7:00 Ч. СУТРИНТА, ДИАМАНТЕНИТЕ ПЛАНИНИ
„Браунинг“ 7,65×17 мм, известен с официалното име „Тип 64“, произвеждан от Северна Корея, беше до голяма степен имитация на белгийския пистолет „Браунинг 1900“. Полковник Сун обаче го харесваше и изрично беше помолил полковник Око да му осигури севернокорейски браунинг, тъй като в този вариант той се произвеждаше със заглушител.
Войникът се надвеси над задната седалка, взе двата пистолета и подаде единия на полковника. Сун вече беше проверил дали са заредени, още когато тръгнаха от морския бряг. Доверието му към полковник Око си имаше граници. Бащите им бяха играли заедно като деца, служили бяха заедно в единната по онова време Корея и се бяха били с японците. Само че човек, който позволява да убиват войниците му в името на една идея, може да бъде уважаван, но никога не бива да му се има пълно доверие.
А аз нима върша нещо по-различно, запита се Сун. Войниците, които работеха с него и майор Ли, бяха доброволци, но хилядите, навярно десетки хиляди, които щяха да загинат, ако избухне война? Те нямаше да бъдат доброволци.