Джеймс Уайт
Оперативна намеса
НАШЕСТВЕНИК
Там далеч, на ръба на Галактиката, където звездните системи са нарядко и мракът е почти пълен, в пространството се носеше гигантско съоръжение — Централната болница на Сектор 12. На нейните триста осемдесет и четири нива бяха възпроизведени условията за живот на всички разумни същества, познати на Галактическата федерация — биологичен спектър, вариращ от свръхохладените метанови форми на живот през по-обичайните дишащи кислород и хлор разновидности и стигащ до екзотични създания, които съществуват чрез пряко поглъщане на твърдо лъчение. В допълнение към пациентите, чийто брой и физиологична класификация варираха постоянно, болницата бе обитавана и от медицински персонал и работници по поддръжка — над шейсет различни форми на живот с шейсет различни начина на поведение, телесни миризми и отношение към живота.
В галактическата болница работеше целеустремена, но не винаги сериозна група същества, фанатично толерантни към всички форми на разумния живот — в противен случай просто нямаше да са тук. Гордееха се, че за тях няма случай, който да е твърде тежък, незначителен или пък безнадежден. Уменията и професионалната им репутация нямаха равни. Немислимо беше някой от тях да носи вина, че поради чиста небрежност едва не е убил пациент.
— Очевидното не е чак немислимо — каза сухо О’Мара, главният психолог на болницата. — Аз си го мисля, колкото и да не ми се ще, пък и вие си мислите същото — поне тук и сега. И, което е по-лошото, самият Манън е убеден във вината си. Не ми остава друг избор, освен да…
— Не! — прекъсна го Конуей. Силните чувства надделяваха над присъщото му уважение към висшестоящите. — Манън е един от най-добрите Старши лекари, които имаме — знаете го! Той не би… Искам да кажа, не е такъв човек, че… Той…
— …ти е добър приятел — завърши О’Мара вместо него и се усмихна. След като Конуей не възрази, той продължи. — Може би привързаността ми към Манън не е равна на вашата, но имам много по-подробни и обективни професионални наблюдения над него. Само допреди два дни не бих повярвал, че е способен на подобно нещо. Сега, мътните го взели, това нехарактерно за него поведение ме притеснява…
Конуей го разбираше добре. Като главен психолог, основна грижа на О’Мара беше гладката и ефикасна дейност на болничния медицински персонал, но да се поддържа съвместната работа на толкова много различни и потенциално антагонистични форми на живот беше тежка задача, чиито граници, също като тези на властта на О’Мара, трудно можеха да се определят. Дори като се има предвид високото ниво на толерантност и учтивост сред персонала, все пак се случваха неприятни инциденти, дори сблъсъци.
Потенциално опасните ситуации възникваха поради пренебрежение към другите или несходства в мисленето, или пък защото дадено същество е склонно към ксенофобна невроза, която се отразява на ефикасността му, на умствената му стабилност, или и на двете. Един лекар-земянин например, ако подсъзнателно се страхува от паяци, няма да е в състояние да подходи към някой от инсектоидните цинруски пациенти с нужната степен на клинична обективност, за да го лекува. Задача на О’Мара беше да отбелязва и регулира такива проблеми — или да отстранява проблематичните индивиди. Бдението му срещу погрешното, нездраво или нетолерантно мислене бе задължение, което той изпълняваше с такава страст, че Конуей беше чул да го наричат „съвременния Торквемада“1.
Сега обаче изглеждаше, че целият му щаб от психолози е лапал мухите. В психологията няма следствие без предварителна причина и О’Мара вероятно си мислеше, че е пропуснал някой дребен, но жизненоважен предупредителен сигнал — леко необичайна дума или изречение, изтърване на нервите може би — които би трябвало да го предупредят за проблема, възникнал у старши лекаря Манън.
Психологът се облегна назад и втренчи в Конуей сивите си проницателни очи, които, взети заедно с неговия тъй стриктно аналитичен ум, придаваха на О’Мара едва ли не телепатични способности. Каза:
— Без съмнение смятате, че съм поохлабил хватката напоследък. Убеден сте, че проблемът на Манън е психологичен в основата си и за случилото се трябва да има друго обяснение освен небрежност. Може дори да решите, че скорошната смърт на кучето му го е накарала да се изнерви от най-обикновена мъка, пък сигурно ще ви хрумнат и други също тъй прости и глупави идеи. По мое мнение обаче всяка секунда, прекарана в разглеждане на психологическите аспекти на случилото се, ще бъде хвърлена на вятъра. Доктор Манън беше подложен на възможно най-пълни тестове. Той е физически здрав и не повече луд от мен или вас. Поне толкова нормален, колкото съм аз, във всеки случай…
1
Торквемада (ок.1420-1498 гг.) е оглавявал през 80-те години на XV в. испанската инквизиция — Бел.ред.