Броят на отклоненията и гафовете беше изненадващ, подозираше Конуей, само защото преди не се е интересувал от подобни неща. Но дори и при това положение глупавите безсмислени грешки, на които се натъкваше, особено сред добре подготвения и отговорен операционен персонал, определено бяха нетипични — поне така сметна той. И те не се подреждаха в някакъв мотив, както очакваше. Схемите по време и място би трябвало да покажат първоначалната точка на контакт с тази хипотетична умствена зараза, която се разпространява все повече с напредъка на болестта. Вместо това се виждаше един фокус, който се движеше в определен ограничен район — хъдлърската операционна и най-близките й околности. Каквото и да беше това нещо, ако изобщо имаше нещо, то се държеше като отделно същество, а не като заболяване.
— Което е безсмислено! — възрази си Конуей. — Дори аз не вярвам наистина в безплътния интелект — това беше само работна хипотеза. Не съм чак толкова глупав!
Точно в момента запознаваше Приликла с резултатите от разследването си през деня, докато се насочваха към отделението на лейтенанта. Емпатът мълчаливо продължи да върви редом с него по тавана, след което отбеляза неизбежното:
— Съгласен съм с теб.
Конуей би предпочел малко конструктивна критика за разнообразие, тъй че не проговори повече, докато не стигнаха двеста осемдесет и трето ниво. Отделение четвърто се оказа малка самостоятелна стая в рамките на по-голямото извънземно отделение и лейтенантът май се зарадва на посещението им. Изглеждаше — а Приликла каза, че и се чувства — отегчен.
— Като изключим дребните структурни повреди, изглеждате в отлична форма, лейтенант — поде Конуей за в случай, че Харисън се притеснява от присъствието на двама старши лекари до леглото му. — Ние бихме искали да поговорим за събитията, довели до вашия инцидент. Ако не възразявате, разбира се.
— Никак даже — каза лейтенантът. — Откъде искате за започна? От кацането или преди него?
— Добре би било отначало да ни кажете нещичко за тази планета — предложи му Конуей.
Лейтенантът кимна и намести възглавницата си в по-удобно за разговор положение, след което поде:
— Беше пълна шашавотия. Наблюдавахме я доста време от орбита…
Беше кръстена Кюфте, понеже капитан Уилямсън от кораба за културни проучвания и разузнаване „Декарт“ много решително беше отказал такава странна и неприятна планета да носи името му. Човек трябваше да я види, за да повярва — и дори тогава на откривателите й им беше трудно да не си потрият изумено очите.
Океаните й бяха гъста, гъмжаща от живот супа, а сушата на свой ред беше почти напълно покрита от бавнодвижещи се килими плътно сплетена флора и фауна. В много участъци имаше минерални находища и почва, които поддържаха растителния живот, а други растителни форми пускаха корени във водата, на морското дъно. Но повечето се вкореняваха в органичните напластявания, понеже по-голямата част от сушата беше покрита със слой жива плът, която на някои места бе половин миля дебела.
Този огромен органичен килим беше разделен на свой ред на участъци, които пълзяха, пързаляха се и си пробиваха път един през друг, за да се доберат до нужната повърхностна растителност или минералите под земята, или просто за да задушат и погълнат другите. По време на цикъла на тази бавна гаргантюанска битка живите килими се наместваха върху хълмове и долини, оформяха бреговете на езерата и моретата и променяха цялата топография на света си от месец на месец.
Специалистите на „Декарт“ като цяло се бяха съгласили, че ако на планетата има интелигентен живот, той би могъл да приеме една от две форми, като и двете бяха възможни. Първият тип би бил гигантски — онези същите изумителни живи килими, способни да се вкопаят в повърхността с централната си част, а периферията си да оставят свободна, за да дишат, поемат храна и да елиминират отпадъците. Би трябвало също да притежават някаква защитна линия по външния си периметър, за да възпират по-малко разумните си сродници от нападение върху себе си или от наместване между тях и почвата отдолу. Трябваше да се пазят и от плъзване на неразумните над тях, което би ги отрязало от достъпа до светлина, храна и въздух, както и да обезкуражават морските хищници, малки и големи, които като че ли постоянно ги нападаха по ръбовете.
Втората възможност биха били сравнително дребни форми на живот, с гладка кожа, гъвкави и достатъчно бързи, за да си позволяват да живеят във или между пластовете на килима и да избягват храносмилателните процеси на килимените зверове, чиито движения и метаболизъм бяха достатъчно мудни. Домовете им, които би трябвало да бъдат достатъчно стабилни да защитават поколението им и в тях да се развиват културата и науките им, вероятно биха се намирали в пещери или тунелни системи в по-плитките скални пластове.