Ако коя да е от двете форми на живот бе налице, слабо вероятно беше тя да притежава напредничава технология. На този ужасяващ свят без съмнение развитието на по-големи и сложни типове индустриални машини се изправяше пред невъзможни за преодоляване пречки. Сечивата, ако те изобщо изработваха такива, би трябвало да бъдат малки, лесни за употреба и конструктивно прости. Най-вероятно ставаше дума за много примитивно номадско общество.
— Може да са силни в областта на философията — намеси се Конуей в този момент. Приликла пристъпи по-наблизо, треперейки както поради възбудата на приятеля си, така и от своята собствена.
Харисън сви рамене.
— Водехме цинрусец с нас — каза и погледна Приликла. — Той не докладва наличие на по-фини емоции, обикновено излъчвани от интелигентни същества, а само за аура на глад и сурова животинска ярост, излъчвана от цялата планета с такава сила, че през повечето време трябваше да държим емпата упоен. Това фоново излъчване напълно би могло да скрие интелигентните чувства. В крайна сметка процентът на разумен живот на който и да е свят е само малка част от общата маса на живите същества там…
— Ясно — кимна Конуей, разочарован. — А какво стана при приземяването?
Капитанът беше избрал район, съставен от дебел, сух и кожест материал. Веществото изглеждаше мъртво и нечувствително, така че ракетните струи на кораба не биха могли да причинят болка на нищо живо в района, било то разумно или не. Кацнаха успешно и в продължение на може би десет минути нищо не се случи. После кожестата повърхност под тях постепенно започна да потъва, но бавно и равномерно, така че жироскопите на кораба лесно успяваха да поддържат равновесието. Започнаха да хлътват в първоначално плитката кухина, която в последствие прерастна в кратер с ниски стени, които подобно на устни се извиха навътре към тях, притискайки корабните опори, предназначени да се разтягат телескопично, но не и да се сгъват към центъра на кораба. Хидравличните механизми в гнездата на опорите започнаха да поддават с шум, сякаш някой късаше ламарина на дребни парченца.
После някой — или нещо — започна да хвърля камъни. Според Харисън звучало точно така, все едно „Декарт“ бил кацнал върху вулкан, който се кани да изригне. Шумът бил невероятен и единственият начин да се предават заповеди било увеличаване докрай мощността на радиостанциите в скафандрите. Харисън получил нареждане да извърши бърза проверка за повреди в кърмата преди старта.
— …бях между външната и вътрешна обшивка, близо до нивото на шлюзовете, когато открих дупката — продължи лейтенантът бързо. — Беше около три инча в диаметър и когато започнах да я запушвам, открих, че ръбовете са леко намагнетизирани. Преди да успея да приключа, капитанът реши да излитаме незабавно. Стените на кратера заплашваха да притиснат една от опорите. Той ни даде петсекундно броене…
Харисън замлъкна за момент, сякаш да изясни нещо в спомените си. Внимателно обясни:
— Няма особена опасност, нали разбирате. Излитахме при около едно и половина G, понеже не бяхме сигурни дали кратерът е израз на интелигентност, пък макар и враждебна, или е неволно движение на някакъв мръсен голям звяр, който ни пъха в устата си, тъй че искахме да избегнем нежелани разрушения в района. Ако бях успял да се вкопча в някоя от вътрешните конзоли и бих имал къде да си запъна краката, всичко щеше да е наред. Но костюмите за тежка защита са доста неудобни и пет секунди не са много време. Имах две добри опори за ръцете и търсех онази, която трябваше да е някъде до крака ми. Най-сетне я видях и съм сигурен, че усетих стъпалото ми да я докосва, но… но…
— Бил сте объркан и сте преценили зле разстоянието — завърши меко Конуей вместо него. — Или може би просто сте си въобразил, че има подпора.
От другата страна на лейтенанта Приликла започна да трепери отново. Каза:
— Съжалявам, докторе. Няма ехо.
— Не съм и очаквал да има — отвърна колегата му. — Сигурно вече се е преместило.
Харисън ги оглеждаше внимателно, озадачен и очевидно малко разстроен. Отбеляза:
— Може и да съм си въобразил опората. Във всеки случай, тя не ме ударъжа и аз паднах. По време на излитането телескопичният крак от моята страна се откъсна и останките от гнездото му хлътнаха в пространството между обшивките — и то така плътно, че не можах да се измъкна. Резервното захранване на машинното минаваше прекалено близо, за да рискуват да режат наоколо, тъй че нашия доктор каза, че ще е най-добре да дойдем до тук и да оставим вашите по-добре подготвени спасителни групи да си проправят път. И без друго щяхме да се отбием насам с пробите.