Конуей бързо се спогледа с Приликла и отбеляза:
— Дали по някое време през пътуването насам вашият цинруски емпат е засичал някакво емоционално излъчване?
Харисън поклати глава.
— Не са опитвали — изпитвах болки въпреки лекарствата в скафандъра ми и щеше да е неприятно за емпата. Никой не би могъл да стигне на повече от няколко метра до мен и…
Лейтенантът се поколеба, после с тона на човек, който иска да промени неприятна тема, каза весело:
— Следващия път ще пратим долу автоматичен кораб, съоръжен с комуникационно оборудване. Ако това нещо е просто голяма безмозъчна уста, свързана с още по-голям корем, в най-лошия случай просто ще изгубим една сонда и то ще получи газове. Но ако е разумно или има по-дребни разумни същества на планетата, които може би използват или дори опитомяват големите зверове — а това е сериозна възможност, така казаха онези от културните контакти — тогава те сигурно ще се заинтригуват и ще се свържат с…
— Въображението е голяма работа — каза Конуей с усмивка. — Точно в момента се опитвам да не мисля за медицинските проблеми, които би имал звяр с размер на половин континент. Но да се върнем тук и сега. Лейтенант Харисън, и двамата сме много доволни от сведенията, които ни дадохте и се надяваме, че няма да възразите, ако пак ви навестим…
— Когато желаете — ухили се и Харисън. — Радвам се да помогна. Нали разбирате, повечето от сестрите тук имат мандибули или пипала, или прекалено много крака… Нищо лично, доктор Приликла…
— Разбира се — съгласи се Приликла.
— …а представата ми за сладки ангелчета е малко по-старомодна — завърши той, докато те се канеха да си тръгват. Наистина изглеждаше много злочест.
От коридора Конуей се обади в квартирата на Мърчисън. По времето, когато свърши да обяснява какво точно иска от нея, тя вече се беше събудила напълно.
— След два часа съм на дежурство и няма да бъда свободна през следващите шест — каза тя и се прозя. — Пък и по принцип не си хабя ценното време като играя ролята на Мата Хари за самотните пациенти. Но ако точно този има сведения, които биха могли да помогнат на доктор Манън, нямам нищо против. Ще направя всичко за него.
— А за мен?
— За теб, скъпи, съм готова почти на всичко. Чао.
Конуей окачи слушалката, позяпа комуникатора, тръсна глава и каза на Приликла:
— Нещо е съумяло да проникне в онзи кораб! Харисън е страдал от същия вид лека халюцинация или умствено объркване, както и хората в операционната. Но все си мисля за онази дупка във външната обшивка — безплътен интелект не би се нуждаел от отвор, за да проникне вътре. И всичките онези камъни, които са удряли кърмата… Да предположим, че това е само страничен ефект от голямо, нематериално влияние — разстройство, аналогично на явлението полтъргайст. И докъде ще стигнем в такъв случай?
Приликла не знаеше.
— Вероятно ще съжалявам — каза Конуей, — но мисля, че трябва да побеседвам с О’Мара…
Само че в началото главният психолог беше онзи, който поведе основния разговор. Манън тъкмо беше напуснал кабинета на О’Мара, след като бяха обсъдили състоянието на хъдлърския пациент, което се било влошило внезапно и болният се нуждаел от втора операция не по-късно от утре на обед. Главният лекар — очевидно беше — не хранеше особена надежда за оцеляването на пациента, но каза, че малкият шанс, който има, ще нарастне значително, ако го оперират бързо. О’Мара приключи:
— Това не ти оставя много време да докажеш теорията си, Конуей. Сега да видим, какво точно искаше да ми кажеш!
Новината за Манън беше изкарала Конуей от релси. Внезапно твърде ясно осъзна, че докладът му за случая на Кюфтето и идеите му по този повод изглеждат слаби и, което беше още по-зле, несвързани според О’Мара. Психологът не се отличаваше с особено търпение към хора, които не мислят ясно и не казват точно онова, което имат предвид.
— Цялата история е толкова странна — заключи той неловко, — и съм почти убеден, че случката на Кюфтето няма нищо общо с проблема на Манън, само дето…
— Конуей! — остро го прекъсна О’Мара. — Зациклил си. Държиш се като малко дете! Сигурно осъзнаваш, че ако две странни събития се случат в рамките на съвсем малък интервал, има голяма вероятност да са с обща причина. Не възразявам особено, ако теорията ти е направо абсурдна — но възразявам, ако изобщо спреш да мислиш! Да грешиш, докторе, е много пъти за предпочитане пред това да си идиот!