— Беше много притеснително — обясни Приликла, все още треперейки силно. — Той искаше да работи бързо, но допуснатите грешки бяха разбили самоувереността му. Премисляше два пъти преди да предприеме дори и най-простите ходове, каквито хирург с неговия опит би трябвало да върши автоматично, без да се замисля.
Конуей помълча малко, задълбочен в ужасната ситуация, в която беше попаднал Манън. После попита:
— Имаше ли нещо друго необичайно около това усещане? Или тези на присъстващите в залата?
Приликла се поколеба, после отговори:
— Трудно е да се изолират леките нюанси на емоции, когато има толкова силно… и отчаяно излъчващ източник. Но получих впечатление за… ефектът трудно се поддава на описание… нещо като бледо емоционално ехо с непостоянна продължителност…
— Вероятно хъдлърската касета — заключи Конуей. — А на мен физиологичната касета ми раздвоява зрението.
— Може и този случай да е такъв — проточи Приликла. За същество, което задължително и ентусиазирано се съгласява с всичко, което му кажат, това беше толкова близо до отрицанието, колкото изобщо може да изрази един емпат. Конуей почувства, че е засегнал нещо важно.
— Ами другите?
— Две от сестрите — обясни колегата му, — излъчваха комбинацията изумление-притеснение-страх, подсказваща за леко травматично преживяване. Бях в галерията, когато се случиха и двата последни инцидента, а единият от тях направо ме потресе…
Едната от сестрите за малко да се осакати, докато вдигала поднос с инструменти. По неясни причини един от тях — дълъг, тежък скалпел тип Хъдлър 6, използван за разрязване на страховито дебелата кожа на този вид се изплъзнал от подноса. Дори малка пробивна или порезна рана представлява сериозен проблем за келгианците, тъй че келгианската сестра ужасно се изплашила, когато видяла зловещото острие да полита към незащитения й хълбок. Но то някак си успяло да я удари така — трудно е да се каже как точно, като се има предвид формата му и липсата на баланс — че не наранило кожата и дори не повредило козината. Келгианката се успокоила и благодарила на добрия си късмет, но все пак била малко притеснена.
— Мога да си представя — кимна Конуей. — Сигурно главната сестра й е прочела конско. Малките грешки за тях са големи престъпления, когато става дума за асистенция в операционна…
Крачетата на Приликла започнаха отново да треперят — знак, че притеснява самия себе си в усилието си да изкаже поне леко несъгласие. Обясни:
— Въпросното същество беше старша сестра. Точно затова, когато друга от сестрите сбърка при броенето на инструментите — имаше то ли един по-малко, то ли повече от необходимото — й се скараха относително меко. И по време на двата инцидента забелязах същото ехо като излъчваното от Манън, въпреки че в тези случаи то идваше от съответните сестри.
— Може би се натъкнахме на нещо! — възкликна Конуей възбудено. — Сестрите имали ли са някакъв физически контакт с Манън?
— Те му асистираха — отвърна Приликла, — но всички носеха защитни костюми. Не виждам как помежду им би могла да премине каквато и да е форма на паразитен живот или бактерия, ако тази е мисълта, която те възбужда толкова и те преизпълва с такава надежда. Много съжалявам, приятелю Конуей, но този ехо-ефект, макар и странен, не ми изглежда важен.
— Да, но е нещо общо помежду им — възрази Конуей.
— Да — съгласи се емпатът. — Но това нещо не е личност, не е и индивид. Просто съвсем слаб емоционален отглас на чувствата на засегнатите хора.
— Дори и тъй да е — не се предаде земянинът.
Трима бяха извършили грешки или бяха имали инциденти в тази операционна — само преди два дни — и те всички бяха излъчвали странно емоционално ехо, което Приликла не смяташе за важно. Конуей отхвърли възможността за някаква лична склонност към инциденти, понеже в това отношение изследователските методи на О’Мара бяха прекалено ефикасни. Но да предположим, че Приликла греши и нещо е успяло да се промъкне в операционната или в Болницата — някаква форма на живот, която трудно може да се открие и досега не е влизала в обсега им. Беше широко известно, че когато нещо се случва в Галактическата болница, причините за него твърде често се намират извън стените й. В момента обаче той нямаше достатъчно доказателства да формулира дори и смътна теория. Първата му работа бе да събере малко улики — пък макар и да се окаже неспособен да ги разпознае даже ако се спъне в тях с два крака.