— Гладен съм и е време да поговорим със самия потърпевш — реши внезапно Конуей. — Да го намерим и да го поканим на обяд.
„Трапезарията за дишащи кислород от Медицинския Персонал и Поддръжката“ заемаше едно цяло ниво. Ниски преградни въжета я разделяха на секции според физиологичните типове. Но тази идея не работеше особено добре, защото хранещите се твърде често искаха да поговорят с колеги от други видове или откриваха, че в собствения им район няма свободни места, докато в този на друг вид има повече от достатъчно пространство. Тъй че когато пристигнаха, не беше странно да открият, че изборът им да седнат е ограничен до две възможности — или на огромна тралтанска маса с поставени твърде далеч от ръба й пейки, или на друга свободна в мелфианската секция, която беше по-удобна, но пък столовете напомняха сюрреалистични кошчета за боклук. В крайна сметка се наместиха върху тях и пристъпиха към обичайната прелюдия преди поръчката.
В отговор на въпроса на Конуей, Приликла обясни:
— Днес съм самият себе си, тъй че ще искам обичайното, моля.
Конуей го поръча: с други думи, тройна порция земни спагети. После погледна въпросително Манън.
— Налегнали са ме ЕСОВ и МТХК — сърдито обяви колегата му. — Хъдлърите не са придирчиви относно храната, но проклетите МТХК се отвращават от всичко, което не им изглежда като коктейл за канарчета! Просто ми вземи нещо хранително, но не ми казвай какво е и го сложи, да речем, в три сандвича, тъй че да не виждам какво ям…
Докато чакаха пристигането на поръчката, Манън говореше кротко, но привидно нормалният му тон не можеше да прикрие емоционалното му състояние, което караше Приликла да трепери като листо.
— Клюкарникът ми донесе, че вие двамата се опитвате да ме измъкнете от кашата, в която съм забъркан. Много мило, но си губите времето — заяви Манън.
— Ние не мислим така, О’Мара също — Конуей значително изкриви истината. — Той твърди, че сте здрав както физически, така и психически, но че поведението ви е извънредно нехарактерно. Сигурно има някакво обяснение — влияние на околната среда, навярно, или нещо, чието присъствие или пък отсъствие би ви накарало да се държите, макар и временно, по нетипичен начин и…
Конуей му разказа малкото, което знаеха за момента, като се опита да звучи по-обнадежден, отколкото в действителност се чувстваше. Манън не беше глупак да се хване на въдицата.
— Не знам дали да съм благодарен за усилията ви или съответно загрижен за вашето умствено състояние — каза Манън, когато колегата му приключи. — Тези странни и доста смътни ментални ефекти са… са… с риск да обидя нашият дългокрачко тук, бих предположил, че каквито и странности да има, те са в собствените ви съзнания — вашите опити да ми намерите извинение са направо идиотски!
— Да бе, и после казваш на мен, че съм имал странен ум! — ухили се Конуей.
Манън се засмя тихо, но Приликла се тресеше по-силно от всякога.
— Някакво обстоятелство, личност или вещ — повтори Конуей, — чието присъствие или отсъствие биха могли да засегнат…
— Мътните го взели! — избухна Манън. — За кучето става дума, нали?
Конуей действително си мислеше за него, но беше прекалено голям страхливец, за да си го признае веднага. Вместо това попита:
— То ли ви притесняваше по време на онази операция, докторе?
— Не! — изръмжа Манън.
Последва дълго, смутено мълчание, по време на което капаците на кухненските гнезда се отвориха и на бял свят се появиха поръчките им. Манън заговори пръв.
— Харесвах това куче — каза предпазливо. — Е, поне когато бях себе си… Но през последните четири години ми се налагаше постоянно да нося касети МТХК и ЛТХО, за да мога да работя като преподавател, а в последно време ми потрябваха и хъдлърска, и мелфианска касети заради проекта, в който Торнастър ме покани да участвам. Те също бяха постоянно в главата ми. А когато мозъкът ми се мисли за пет отделни личности от пет много различни раси… Е, знаете как е…
Конуей и Приликла знаеха — даже твърде добре.
Болницата беше подготвена да приеме и да лекува всяка една известна форма на разумен живот, но никой отделен човек не е в състояние да удържи в съзнанието си и един процент от физиологичните данни, необходими за тази цел. Хирургичните умения бяха въпрос на способности и обучение, но пълните физиологични познания за всеки пациент се придобиваха с помощта на Информационна касета. С други думи, запис от паметта на някое от големите медицински светила от вида на пациента или от сходен с неговия. Ако земен доктор трябваше да лекува келгиански пациент, взимаше касета ГБЛЕ докато лечението приключи, след което я изтриваше от съзнанието си. Единствено изключение на това правило бяха старшите лекари с преподавателски часове и Диагностиците.